💔 Нека тази история не остане незабелязана...

Не съм човек, който търси внимание. Не ми е лесно да пиша това. Работя повече от 20 години, никога не съм молил за помощ публично и никога не съм се смятал за някой, който „заслужава“ съжаление. Но сега... сега нямам избор.

Сърцето ми е разбито.

Синът ми е болен. Рядко заболяване, неутропения, отслабва имунната му система и изисква постоянно внимание. Всеки ден е борба да го защитим, да му осигурим храна, топлина, покрив над главата. Всичко, което имахме, го няма, но любовта и надеждата не са.

Не търся съжаление. Не търся аплодисменти. Търся помощ — защото любовта към детето ти не е слабост, а сила. Всяко евро, всяка малка помощ, му дава шанс да диша, да се храни, да оцелее. Всяка подкрепа ни казва, че не сме забравени.

Това не е история за медиите. Това не е проект. Това е моят живот, моят син, нашата реалност. Ако можете, помогнете ни. Ако не можете, моля, споделете тази история. Нека хората знаят, че зад числата и статистиката стоят деца и майки, борещи се за живот, достойнство и надежда.

Благодаря ви много,

Майка, която все още диша и обича.