Зимата е тук.

Студена, тежка и безмилостна. Такъв вид зима, която се загнездва дълбоко в земята и в костите.

Тя носи дълги нощи, ледени ветрове, влажен въздух и тихия страх от това как ще изглеждат следващите месеци за онези, които нямат нищо.

И докато зимата затяга хватката си тук, в Полша, мислите ми отново се насочват към Украйна.

От много години работим с приюта в Черкаси – носим храна, одеяла и лекарства, когато можем.

Но откакто започна войната, там наистина малко неща са се променили.

Може би само едно нещо: светът спря да говори за Украйна.

Тишината се е усилила.

Но страданието – не.

Много от хората, които някога работеха с нас – гледачи, конюши, доброволци – се върнаха на фронта.

Те се върнаха, за да защитят домовете си.

И с много от тях загубихме всякаква връзка.

Не знаем къде са.

Не знаем дали са живи.

Наскоро чухме новини от Валери.

Валери работи с нас почти десет години.

Той помогна за изграждането на първите ни спасителни центрове.

Пише, че седи в окоп.

Понякога успява да се обади на семейството си.

Каза, че му липсваме ужасно много.

Пише също, че войната едновременно свършва и не свършва – и че вече не знае дали животът някога ще се върне към нормалното.

Изпрати ми снимка, на която държи пушка.

И след това, след дълга пауза, изпрати още една снимка – този път, на която държи новородено жребче.

Той написа:

„Ева, виж как всичко се променя. Веднъж, в „Центаурус“, държах новородено жребче в ръцете си, защото ветеринарният лекар току-що беше пристигнал, а майката беше слаба. Днес държа автомат и защитавам страната си.“

Животът е прост.

И непоносимо сложен.

И към тази Украйна – към мястото, където Валерий е сега – отиваме отново.

Искаме да занесем храна в приюта в Черкаси.

Ще я купим от украинска страна, защото пренасянето на провизии през границата все още е изключително трудно.

Купуването на място ще ни позволи да закупим повече.

Така че тази кампания за набиране на средства е предимно за храна.

Но тъй като зимата вече е тук, събираме и одеяла, чаршафи, постелки и всичко, което може да стопли кучетата.

Ако можете да изпратите храна на нашия адрес – моля, направете го.

Ако можете да дарите дори и малка сума, за да можем да купим провизии на място – моля, направете и това.

Кучетата в Черкаси чакат.

Стотици от тях.

А хората, които се грижат за тях – смели, изтощени, изключителни хора – правят всичко, което могат, с почти нищо.

Моля, разкажете на някого за Черкаси.

Разкажете на някого за животните, които останаха там, когато светът престана да им обръща внимание.

Разкажете на някого за хората, които ги пазят, дори когато собственият им живот се разпада.

Защото до момента, в който тази кампания за набиране на средства достигне целта си, зимата вече ще е настъпила.

Студена, сурова, безмилостна.

Моля ви – не оставяйте тези кучета сами.

Войната може би вече не е в заглавията на вестниците.

Но животните все още са там.

И вече никой не говори от тяхно име.

Черкаси стана част от сърцата ни благодарение на хората, които отвориха своите сърца за стотици кучета и котки.

Мислим за тях всеки ден. Как живеят, как се справят, как продължават напред.

Помогнете ни да напълним микробуса с храна, одеяла и всичко останало, от което се нуждаят.

Елате с нас в Черкаси.

Бъдете до тях, когато светът вече им е обърнал гръб.

---------------------------------------------------------------------

Проведено като част от кампанията „Love Wisely“

Фондация „Центаурус“ работи в полза на животните от 2006 г.

Ние сме организация с нестопанска цел.

„Центаурус“ се грижи за близо 3000 спасени коня – включително над 200 магарета – хиляди кучета и котки, както и много селскостопански животни.

Всички те са живи благодарение на хора като вас.

Без тази подкрепа спасяването им не би било възможно.