Казвам се Марцин. Родих се като здраво бебе, но когато бях на 4 години, внезапни усложнения след лечение на бронхит промениха целия ми живот. Чух диагнозата –четирикраен детски церебрален паралич.

Оттогава всеки ден е борба за способностите, които повечето хора притежават всеки ден – без да се замислят.

Рехабилитацията е моето „да бъда в движение“. Ако за момент спра да се боря – тялото ми просто спира да сътрудничи. Най-трудно е след инфекции, които ме връщат назад с седмици, а понякога и с месеци. Неведнъж започвам всичко отначало...

Ходя с патерици на къси разстояния, макар че това зависи от деня и степента на спастичността. За по-дълги разстояния – за безопасност и за да се придвижвам самостоятелно – използвам инвалидна количка.

Когато бях на 12 години, загубих почти всичко...

Тежка грипна инфекция ме лиши от способността да ходя. Не можех дори да изправя пръстите на ръцете си.

Помня ужаса – няколко години рехабилитация изчезнаха за няколко дни. Не знаехме дали ще стъпя отново на краката си. Ежедневната борба и непоколебимостта ми позволиха да се върна – но страхът от подобно повторение на болестта остава завинаги.

Рехабилитацията е моят шанс за живот, който има смисъл

Знам, че никога няма да се отърва от заболяването си. Но знам също, че мога да водя активен живот —ако имам достъп до подходящо лечение и рехабилитационни курсове.

Благодарение на рехабилитацията мога:

• да работя в защитена среда

• да карам кола

• самостоятелно да си приготвям храна

• да бъда полезен на семейството си и на обществото

Това са неща, които мнозина приемат за даденост — за мен те са огромно постижение.

Защо се нуждая от вашата помощ?

Разходите за рехабилитационни престои, специализирани процедури и оборудване надхвърлят възможностите ми.

А без тях ми е трудно да запазя това, което съм постигнал през годините...

Ето защо с смирение моля за подкрепа — всеки жест ме приближава към живот с възможно най-голяма независимост.

Това не е само рехабилитация — това е инвестиция в моята самостоятелност, във всяка следваща крачка на собствените ми крака. ❤️

Благодаря ви за времето, за добрите думи, за споделянето — и за помощта, благодарение на която мога да продължавам да се боря.

Марцин