Мунния, Моника, събуди се! Ставай! Достатъчно си спала. Стига вече! Върни се при нас!

Заедно можем да постигнем повече!

Нека помогнем на Моника да излезе от плен, нека й помогнем да се възстанови.

Нашата любима и единствена дъщеря Моника в един обикновен работен ден на сутринта на 9 октомври 2024 г. тя тръгна весело на път за работа. 

Тя беше много щастлива, че след като завърши Академията за изящни изкуства, беше намерила работа по специалността си.

Но тя не успя да стигне до работа, защото в живота ѝ настъпи повратна точка – трагичен пътен инцидент – или дори два в един.  

В един миг тя беше блъсната от бягащо с над 200 килограма еленче, което изскочи от гората на пътя, и за част от секундата по-късно тя беше ударена фатално челно от превишена скорост кола, идваща от обратната посока.

Сърцето на Моника спря да бие. Тя беше заклещена в колата, в безсъзнание и без никакви признаци на живот. Пожарникарите и медицинският екип, които пристигнаха на мястото на инцидента, успяха да възстановят кръвообращението след няколко минути упорита реанимация. Те самите не можеха да повярват на чудото, което се беше случило.

Според тях жертви с такива наранявания са обречени на място.

След транспортирането с хеликоптера на LPR до Университетската болница в Ополе, Моника беше подложена на поредица от сложни операции, включително стабилизиране на натъртеното й дясно бедро, на счупения й крак и най-вече животоспасяваща неврохирургична операция, защото, както ни каза лекарят при първия ни контакт в интензивното отделение, на Моника почти й беше откъсната главата. Тя имаше счупени шийни прешлени от C0 до C3, и двете задни глави на черепните кости с вътрешно изместване, разкъсана гръбначен мозък, многобройни хематоми, включително в сънната артерия, в областта на хипофизата (...). Мозъкът й беше бил в състояние на хипоксия в продължение на няколко минути. Според лекарите в най-добро състояние беше само частта от мозъка, отговаряща за дишането. Имаше основателни опасения дали Моника ще оцелее през нощта след операцията, дали тежко увреденият гръбначен мозък ще бъде в състояние да поддържа жизнените й функции за по-дълъг период от време. Прогнозата беше: дори и да оцелее, тя няма да може да движи нито ръце, нито крака, няма да има контакт с околния свят, защото значителна част от мозъка ѝ – фронтални, париетални, темпорални и окципитални лобове (...) – е била мъртва в резултат на продължителната хипоксия. 

Моника е оцеляла и е жива. Това е чудо. От този трагичен инцидент са минали вече 6 седмици. Дъщеря ни, отслабена от тежка ортопедична операция, спечели много битки. Тя два пъти се пребори с пневмония, два пъти с конюнктивит и други септични бактерии, които искаха да ни я отнемат. 

От 9 октомври 2024 г. сме при нея всеки ден. Всеки ден изминаваме 300 километра от дома ни до болницата и обратно, за да говорим с Мония, да й пеем, да й пускаме музика, да й масажираме лицето, крехките й ръце, ръцете и краката й, да стимулираме всичките й сетива и рецептори, да събудим активността й, желанието й да се върне в нашия свят. Лекарите установяват на свързаните монитори, че жизнените й показатели се повишават значително по време на нашите посещения. Това ни дава надежда и сила да действаме.

Имаме първите успехи. Самите лекари гледаха Моника с недоверие в продължение на една седмица. Моника отваря очи, реагира на деня и нощта, реагира на светлината, започна да мърда с очи, започна да движи устата си, да прави свои уникални гримаси, леко обръща главата си от една страна на друга, реагира много силно на най-лекото докосване, като сгъва и двата крака в коленете, може неволно да стиска ръката си (...) и неотдавна тя не би трябвало да оцелее, тя дори не би трябвало да мигне.

Опитваме се да включим Моника в програмата за събуждане на възрастни в церебрална кома, защото Моника, за която досега не сме споменавали, е възрастна, красива 29-годишна жена, срамежлива девица, която наскоро беше готова да създаде собствено семейство.

Поддържаме връзка с редица здравни заведения и болнични отделения, които предлагат този вид лечение за пациенти в кома и провеждат 12-месечни програми. Това са например: „Budzik dla Dorosłych” във Варшава, „Rehstab“ в Лиманова, болницата в Ченстохова, в Ястшембе-Здрой, в Бжег или „Repty“ в Тарновске-Гури (...).

За съжаление, навсякъде трябва да се чака до 12 месеца в списъка за приемане, като във всеки град пред Моника чакат от 2,3 до 8 души. В края на годината на всяко заведение липсват средства от Националния здравен фонд за субсидиране на лечението, а нови решения за лимитите ще бъдат взети едва в началото на 2025 г. За Моника обаче всеки ден забавяне в професионалната рехабилитация означава по-малък шанс да се върне в света на съзнателните, относително здрави и в добра форма хора.

Частен рехабилитационен лагер за Моника с професионална медицинска грижа от ежедневен лекарски екип, неврорехабилитация, неврология, музикотерапия, хидротерапия и др. струва около 15 000 PLN за двуседмичен престой в център. Месечните разходи за участие в частна рехабилитационна програма, каквато например предлага „Budzik“ във Варшава, възлизат на около 35 000 PLN на месец. За съжаление, ние не можем да си позволим това. Смятаме, че едва ли някой може да си позволи такъв разход, дори когато става въпрос за толкова важна житейска цел.

Аз, майката на Моника, вече напуснах работата си, за да бъда до Моника и да подкрепям процеса на нейното възстановяване. В ситуацията, в която се намираме, не бих могла да се посветя на работата си. В момента получавам болнични поради нервен срив, но след няколко месеца ще изчерпам правото си на болнични (...). Бащата на Моника работи в малък частен автосервиз, и доходите му в настоящата ситуация стигат за таксите, бензина за ежедневните пътувания до и от апартамента на Моника и за скромна храна.  

Моника е работила, така че засега е натрупала болнични, но не може да ги използва сама, не може сама да се грижи за благосъстоянието си, а ние, нейните родители, засега не искаме и не можем да разполагаме с нейните финансови средства, поне не докато съдът не ни назначи за нейни законни настойници, а това отнема (...).

В тази ситуация се обръщаме към вас, скъпи читатели, за финансова помощ, дори и да е най-малката възможна сума, която ще помогне на Моника и нейните родители в първата фаза от лечението на Моника, т.е. да им осигури престой в специализиран център за лечение на - възстановяване на възрастни в церебрална кома, тъй като болницата в Ополе, в която тя се намира в момента, не вижда основание за нейното лечение в интензивното отделение, в ортопедичното отделение или в друго болнично отделение.

В случай че, не дай Боже, Моника не отговаря на изискванията за нито една от програмите, тъй като трябва да изпълни определени медицински критерии, или ако тя завърши такава 12-месечна програма и й се отдаде възможност да се върне у дома, ще използваме събраните средства, за да приспособим жилището й към ежедневното функциониране и рехабилитацията и да осигурим професионални грижи. 

От сърце благодарим предварително за всяка помощ, от наше име и особено от името на Моника!