Малкият ми брат Хамиш, който е едва на 18 години, беше спешно хоспитализиран в неделя, 20 октомври, защото внезапно се разболя тежко от пневмония и менингит, причинен от бактерията Neisseria (възпаление на защитните мембрани около мозъка и гръбначния мозък), което доведе до животозастрашаващ сепсис. На следващата сутрин той беше прехвърлен от Общата болница в Саутхемптън в Кралската болница „Папуърт“ в Кеймбридж, тъй като бъбреците и сърцето му отказваха и се нуждаеше от специализирана медицинска помощ. Хамиш почти умря 4 пъти през първите 2 дни, докато беше в болницата, и оттогава състоянието му бавно се подобрява всеки ден в интензивното отделение. Сепсисът, причинен от менингита, доведе до образуването на кръвни съсиреци в кръвоносните му съдове, а тези съсиреци прекъснаха кръвоснабдяването на крайниците му, което доведе до отмиране на тъканта в ръцете и краката му. Това означава, че ще му бъдат ампутирани и двата крака от коляното надолу, дясната ръка, всички пръсти на лявата ръка, но вероятно и цялата лява ръка. Сега той е отново в Общата болница в Саутхемптън и чака, надяваме се, да бъде преместен в болница в Лондон, където ще се проведе операцията му.

Това е много тежък момент за Хамиш и нашето семейство и макар че правим всичко възможно, за да го подкрепим, не можем да си позволим много от нещата, от които ще се нуждае в бъдеще. Надяваме се в крайна сметка да му осигурим протези, които ще му позволят да усеща същите усещания, които би имал, ако изобщо не беше загубил ръцете и краката си. Бихме искали също да му осигурим кола, адаптирана към увреждането му, за да може да продължи да шофира. В краткосрочен план трябва да монтираме стълбищен асансьор в къщата ни, за да може да стига до спалнята си, да преустроим гаража в стая, която да помага за рехабилитацията му (тренировки за сила и т.н.), и да преустроим банята, за да е по-достъпна за него. Освен това той ще се нуждае от физиотерапия и психотерапия, както и от помощник на непълен работен ден, за да може майка ни да продължи да работи.

Хамиш винаги е бил много жизнен, ентусиазиран и щастлив човек. Той е бил до мен през всичко и винаги знае как да ме накара да се усмихна и да ме разсмее. Въпреки всичко, през което е преминал в живота си, и особено през последните 2 седмици, той го е преодолял с позитивно отношение и продължава да бъде същият забавен човек. Той е толкова смел и силен човек и продължава да прави мен и семейството ми изключително горди. Той започна в Университета на Саутхемптън през септември и наистина му харесваше. Вече си е направил толкова много приятели и е наистина разстроен, че все още няма да може да се върне в университета. Сърцето ми се разбива, когато го виждам така, и искам да направя всичко, което мога, за да му помогна да разбере, че все още може да има светло бъдеще, дори и то да изглежда по-различно от това, което си е представял преди.

Всякакви дарения ще бъдат много ценени от мен и семейството ми.