Казвам се Томаш Мелцер.

Аз съм обикновен човек, трудолюбив, който само преди няколко седмици загуби работата си.

Но вместо отчаяние и скръб чувствам, че това може да е идеалният момент най-накрая да преследвам отдавна забравените си мечти.

Първите си стихотворения, разкази и приказки написах преди повече от тридесет години.

Оттогава съм написал идеи за книги, филмови сценарии и безброй разкази.

Но никога не съм имал истинската възможност да увековеча и публикувам творбите си.

Няколко пъти се опитвах - само за да бъдат идеите ми откраднати, взети от хора, които вече са били известни.

Нямаше какво да направя, никой нямаше да ми повярва.

Този горчив опит ме възпря да творя в продължение на дълги години.

Но сега, като виждам какво светът нарича "изкуство" и какво е предназначено да вдъхновява хората днес, чувствам, че е мой дълг да се върна към това, което правя най-добре.

Въображението ми не познава граници.

Музите ми са реални за мен като живи същества, дори и другите да не могат да ги видят.

Черпя от богат житейски опит - може би повече от повечето.

Моята съпричастност, дълбочина и прозорливост достигат отвъд обичайната тъкан на този свят.

Ето защо с цялото си сърце копнея за възможността да ви покажа, че моето виждане може да помогне за оформянето на този свят като по-добро и по-справедливо място.

Всичко, което искам, е шанс - да създам за вас най-доброто от това, което се крие в мен, дълбоко в душата ми.

С уважение, смирение и любов,

Том