Казвам се Томаш Мелцер.

Аз съм обикновен човек, трудолюбив човек, който преди само няколко седмици загуби работата си.

Но вместо отчаяние и тъга, усещам, че това може би е идеалният момент най-накрая да преследвам отдавна забравените си мечти.

Написах първите си стихове, разкази и приказки преди повече от тридесет години.

Оттогава съм нахвърлял идеи за книги, сценарии за филми и безброй разкази.

Но никога не съм имал истинска възможност да увековеча и публикувам творбите си.

Няколко пъти се опитах – само за да ми откраднат идеите хора, които вече бяха известни.

Нямаше нищо, което да мога да направя; никой не би ми повярвал.

Този горчив опит ме държеше далеч от творчеството в продължение на много дълги години.

Но сега, виждайки това, което светът нарича „изкуство“, и това, което днес трябва да вдъхновява хората, чувствам, че е мой дълг да се върна към това, в което съм най-добър.

Въображението ми не познава граници.

Моите музи са за мен толкова реални, колкото живите същества, дори ако другите не могат да ги видят.

Черпя от богатството на житейските си преживявания – може би повече от повечето хора.

Моята емпатия, дълбочина и визия достигат отвъд обикновената тъкан на този свят.

Ето защо, с цялото си сърце, копнея за възможност да ви покажа, че моята визия може да помогне да превърнем този свят в по-добро и по-справедливо място.

Всичко, за което моля, е шанс — да създам за вас най-доброто от това, което се крие в мен, дълбоко в душата ми.

С уважение, смирение и любов,

Том