Здрасти, аз съм Биган!

Така ме наричат приятелите ми, а по-долу ще ти разкажа историята си и причината, поради която сме тук

На първо място, не мисля, че съм много различна от вас. Едно от най-важните неща за мен е приятелството. Обичам да прекарвам време с приятелите си, обичам обилните трапези, на които се яде добре и се смее много, концертите, добрите филми и обичам двете си котки.❤️

Най-важният урок, който научих през последните две години, е, че е нормално да молиш за помощ.

През октомври 2022 г., на 42 години, по време на рутинно изследване, ми беше поставена диагноза рак на жлъчните пътища. Този вид рак е изненадващо рядък сред младите хора и в Румъния няма всеобхватни планове за лечение, така че надеждата за живот да надхвърли мрачните цифри, показани от статистиките. Очакваната продължителност на живота ми, към момента на диагнозата, беше максимум 6 месеца.

След всички тези шокиращи новини се свързах с лекар от Австрия, който наистина потвърди думите на лекарите в Румъния. Но тъй като в живота ми винаги е имало едно „НО“, той ме увери, че ако следвам подходящото лечение, можем да удължим очакваната продължителност на живота отвъд тези 6 месеца. Така от декември 2022 г. започнах лечение с цитостатици във Виена. Бях принудена да избера това, за да живея, въпреки финансовите и физическите усилия, които съзнавах, че поемам.

През първите две години реагирах добре на лечението, напълнях, туморите бяха неактивни, анализите на туморните маркери бяха в нормални граници, а честотата, с която ходех във Виена за лечение, беше на всеки 5 седмици. Навърших 45 години и бях много щастлива, че съм живяла достатъчно дълго, за да я отпразнувам с всички скъпи за мен хора, и успях да остана професионално активна, макар и на половин работен ден :). Много е важно, че лечението и положителната еволюция ми позволиха да работя, за да мога да покривам разходите за лечението.

За 2025 г. имах големи надежди. Лекарят ми каза, че ако имаме добри резултати от компютърната томография през януари, ще удължим интервала между сеансите на химиотерапията до 6 седмици. Бях оптимистична, мислех си, че от една страна тялото ми ще може да си вземе по-голяма почивка за възстановяване, а от друга, че ще има и финансово облекчение.

Януари донесе по-лоши новини – част от туморите отново бяха активни – развиха резистентност към веществата в химиотерапията. Поради това се наложи да променим схемата на лечението и честотата на терапевтичните сесии. Сега ходя на сесии на всеки 3 седмици и се надявам с цялото си сърце, че ще реагирам добре на лечението и след две години да се върна тук и да помогна за набирането на средства за други каузи.

За да мога да продължа това лечение, за което знам, че ще продължи още поне една година, имам нужда от още 50 000 евро, които в момента ми е много трудно да събера сама.

Ако намеря 5 000 души, които биха били готови да дарят по 10 евро всеки, бих събрала необходимата сума, за да завърша лечението си.

За всякаква друга информация можете да се свържете с мен на имейл адреса [email protected].

Много ви благодаря за времето, което отделихте, за да прочетете това съобщение❤️

Пожелавам ти прекрасен ден!

Георгиана Биган