Здравейте, аз съм майката на малката Хелена, на 2 години, и заедно с нея преживяхме много. Тя се роди на 11.09.22 г. с рядко срещано аномалия – екстрофия на пикочния мехур. (Коремната стена беше отворена, пикочният мехур излизаше навън, а бедрото не беше в тазобедрената кухина), както би трябвало да бъде.

Често съм с нея в болницата и е трудно да водим нормален живот, защото от време на време нещо ни разтърсва и някои неща трябва да бъдат пренаредени поради болнични престои, които отново настъпват в кратък срок. В момента тя живее с гранулом, поради което течността в коремната кухина изтича. Все още не е ясно дали това е резултат от операцията за фиксация. 17-тата обща анестезия беше през април. Независимо от това, при вродения комплекс от кастросперзия и еписпадия, дори и след оперативна корекция, в повечето случаи остава уринарна инконтиненция, дължаща се на недостатъчен механизъм на пикочния сфинктер. Това налага носенето на памперси дори и в училищна възраст или по-дълго. Често континенцията се постига едва чрез поставянето на катетеризирана стома с или без увеличаване на пикочния мехур и пластика на пикочния ший.

Така че я очакват още много неща, за които искам да отделя много мисли и сили, за да бъда до нея. За съжаление, не мога да й подаря почивка някъде, където да преживее нещо ново, тъй като финансово не ми е възможно да си купя кола, с която да стигнем до паркинга на болницата.

Аз и малката ми Хелена сме благодарни за всяка помощ. Всеки цент ще бъде използван, за да й осигурим хубав живот въпреки болестта й.

Сърдечни поздрави от нас двете ❤️