Преди няколко седмици с Лив взехме решение, което ни уплаши повече от всичко, което сме правили досега.

Решихме да не позволяваме повече на страха да управлява живота ни.

Планът беше прост и напълно луд едновременно – да напуснем Рига, Латвия, да прекосим Европа и по някакъв начин да влезем на Гран при на Белгия от Формула 1 в Спа-Франкоршам. Без купени билети. Без голям бюджет. Просто с вяра, че ако действаш с достатъчно решителност и поддържаш сърцето си отворено, нещата ще се наредят.

И тогава, три седмици преди заминаването – Лив се оттегли.

Просто така. Човекът, с когото бях изграждал всичко това, с когото бях планирал всичко това, с когото бях мечтал за всичко това – я нямаше.

И изведнъж останах само аз, стояща пред нещо, което бях създавала с седмици, с всички логични причини на света да отменя всичко и да се върна към нормалния живот.

Плаках. Помислих си. Теглих карти Таро. Гледах тавана.

И тогава реших – ще отида така или иначе.

Не защото съм разбрала как ще стане. Не съм. Не защото съм безстрашна. Не съм. Всъщност съм доста уплашена. Никога преди не съм правила нещо подобно. Никога преди не съм създавала съдържание. Аз съм интровертна и само мисълта да се приближа до непознати в чужди градове и да ги моля за помощ ми обръща стомаха.

Но искам да разбера нещо. Искам да разбера какво всъщност се случва, когато направиш точно това, което страхът ти казва да не правиш.

Защото ето какво съм забелязала. Всеки път, когато споделям тази идея, реакцията е една и съща – „Много бих искал да направя нещо подобно, но никога не бих могъл. Прекалено ми е страшно.“ И аз го разбирам. Чувствам го. Страхът е реален, той е силен и намира всяка една причина, поради която това е лоша идея.

Но забелязах и нещо друго. Всеки път, когато почти се отказвах от това – нещо се появяваше. Един непознат в Белгия ми предложи място за къмпинг на пистата. Хора, които никога не съм срещала, дариха пари за идея, която бяха намерили в интернет. Отвориха се врати, на които още не бях почукала.

Вселената продължава да ми казва: „Тръгвай.“ Затова тръгвам.

Не съм професионален създател на съдържание. Не съм инфлуенсър с медиен кит, пръстенна светлина и план. Аз съм жена от Рига, която работи в уелнес център, изработва бижута със собствените си ръце и практикува Рейки. Вярвам в това да се доверяваш на процеса. Вярвам в силата на отворения ум. Вярвам, че решителността те отвежда по-далеч, отколкото повечето хора си мислят.

Това пътуване е доказателство за това. На живо. В реално време. За всеки, който гледа и има своя версия на този страх – нещо, което все още не е направил, защото му се струва прекалено голямо, прекалено несигурно или прекалено самотно.

Прави го и за тях.

Какво покриват тези пари:

•Пътуването до там – автобуси, коли, влакове и т.н.

•Полет от Брюксел до вкъщи

•Девет нощувки

•Храна за девет дни

•Билет за обща зона на Формула 1

•Резерв за непредвидени разходи

Какво получавате в замяна:

Не е продукт. Не е ниво на награда.

Просто увереността, че сте били част от момента, в който една жена от Латвия застана пред вратите на пистата за Формула 1 и успя да премине през тях. Че сте помогнали да се докаже – пред нея и пред вас самите – че страхът не трябва да побеждава.

Следете пътуването в Instagram @OneGirlNoLimits.

Всеки ден. Всеки град. Всеки момент на съмнение и всеки момент, в който всичко се нарежда на мястото си.

Краят все още не е написан. Но започва с вас.

Благодаря ви, че прочетохте дотук. Благодаря ви, че вярвате в нещо, преди то да е завършено.

Аги

Рига, Латвия 🇱🇻