Да... изглежда, че е така. Възрастните хора вече не представляват интерес... Те трябва да умрат бедни, тъжни и безпомощни. Какъв е смисълът от тях? Защо да хабим ресурсите си за тях? Забелязал съм, че всички мислят по същия начин. Предпочитаме да даряваме за котки и кучета... Съжаляваме ги. Но не и възрастните хора.

Те са тези, които ни носеха, когато не можехме да ходим.

Те са ръцете, които ни хранеха, гласовете, които ни учеха да различаваме доброто от лошото, тихата сила, която държеше семействата заедно през десетилетия на трудности.

А сега... твърде много от тях са сами.

В малки, студени апартаменти.

В забравени села.

В тишина.

След цял живот на труд, жертви и достойнство, те са оставени да броят монети за хляб. Да избират между лекарства и храна. Да заспиват гладни – не защото са се провалили, а защото системата ги е подвела.

Те не са ни непознати.

Те са нашите баби и дядовци. Нашите съседи. Поколението, което е построило всичко, върху което стоим днес.

Те не искат много.

Не искат лукс. Не искат комфорт.

Само топла храна. Малко помощ. Възможността да прекарат последните си години с достойнство – без глад, без самота, без отчаяние.

Не можем да пренапишем миналото им.

Но можем да променим настоящето им.

Един малък жест от ваша страна – храна, дарение, миг на грижа – може да направи разликата между още една нощ на глад... и една нощ на мир.

Не ги оставяйте да изчезнат незабелязани.

Не позволявайте благодарността да остане само дума.

Застъпете се за тях сега.

Защото един ден всички ние ще се надяваме някой да направи същото за нас.

Днес заминавам за Урзичени с дрехите, които купих от магазина за втора употреба за децата. Също така съм опаковала игрите от Dragon, които ще бъдат подарени на бедни деца, за да внесат малко цвят и радост в детството им, което толкова често е белязано от бедност и лишения.

За възрастните хора носим памперси за възрастни и други основни продукти за тези, които са приковани на легло, изолирани и напълно лишени от социална подкрепа — много от тях оцеляват с мизерни пенсии, ако изобщо имат такива. В селските райони почти няма възможности за работа, а услугите за възрастните хора просто не съществуват.

Все още се нуждаем от средства, за да продължим да помагаме на тези семейства, деца и възрастни хора в нужда. Всяко дарение, колкото и малко да е, прави реална разлика в живота им.