Сегашният ми автомобил вече не отговаря на нуждите ми, които се промениха, а когато го продадох, нямах достатъчно пари, за да си купя друг автомобил, който да мога да карам. Инвалидността ми се променя, но все още съм независим през по-голямата част от времето. Майка съм на две деца с много малко средства, тъй като получавам аах и дори за най-малкия ми син (аах), но очевидно тези средства вече са недостатъчни, за да живея достойно. Разбира се, нямаме право на помощи като кму-с, транспортна солидарност и т.н. Дори училищната стипендия не е на максималното ниво. Не е толкова важно какво получаваме, а парите, които напускат дома. Всичко е станало ужасно скъпо. Нещо повече, с надбавката за възрастни с увреждания нямам право на никакви заеми за кола например. Дори и да имах подходяща месечна вноска. Но в моя регион колата е жизнено необходима и транспортът е твърде труден за мен. Да не говорим за разходите!

Имам нужда от автомобил с повече помощни средства за шофиране от този, който имам сега, за да се уморявам по-малко и да мога да шофирам на по-дълги разстояния. И кола за града. Не ходя често на почивка заради здравословното си състояние.

А има и друг проблем: болниците са в ЗФЕ! Сегашният ми автомобил има критерий 3! Вече съм имал безброй глоби за паркиране с карти за инвалиди, които трябваше да платя, само за да не ми бъдат възстановени! (Възстановена само веднъж в една малка община).

Така че спешно трябва да си намеря нова кола, която да струва повече. И с много помощни средства за шофиране: автоматична скоростна кутия, помощ при паркиране, круиз контрол и т.н...

Скоро няма да мога да стигна дори до болницата! А тя е твърде далеч, за да стигна дотам с обществен транспорт! Социалното осигуряване възстановява цената на билета, но не взема предвид множеството увреждания. А трябва да си представите, че ако сте на гладно и евентуално имате пълен пикочен мехур за преглед, например... Транспортът и без това ще е труден за човек в работоспособна възраст, а какво да кажем за някой болен?

Доста е трудно да се кондензира единствената нужда от автомобил, който не е каприз, а е абсолютно необходим в моя регион. Грижите са далеч, така че трябва да се пътува до Париж, но аз живея далеч от столицата! За мен почти 100 км са краят на света.

Благодаря ви, че прочетохте това, и се надявам, че съм трогнала хората, които могат да си позволят малък жест. От един малък жест към следващия може би ще имам малко повече от продажбата на колата ми и ще съм по-близо до целта си.

Не съм говорил много за здравословното и финансовото си състояние, но можете да си представите, че ежедневието ми трябва да е много трудно. И не искам пари за никакво лечение. Вече ми беше проведено последното, което е неефективно, и не успях да се подложа на много операции. Преживявам заради децата си, това е най-важното. Успявам да се справям, дори и да не е лесно всеки ден, и от тази страна е по-добре да си позитивен, отколкото да издъхваш.