Никога не съм си мислил, че ще пиша такива думи.

Винаги съм се справял сам. Работех, издържах семейството си и му давах чувство за сигурност. Днес съм в положение, в което трябва да помоля за помощ.

През септември миналата година загубих работата си. Малко след това претърпях операция на рамото, която ми отне възможността да работя нормално и да бъда в добра физическа форма. Всеки ден е рехабилитация, болка и несигурност дали ще възвърна пълната си сила толкова бързо, колкото бих искал.

Имам съпруга и 17-годишна дъщеря.

Най-много ме боли не самата травма, а това, че ги гледам и чувствам, че в момента не мога да им дам стабилността, която заслужават. Дъщеря ми трябва да се тревожи за училището, за плановете си за бъдещето, а не за това дали ще стигнат парите за сметките. Съпругата ми не трябва да понася всичко това сама.

Всяка сметка, всеки разход за лекарства и рехабилитация днес е огромен стрес за нас.

Не моля за много. Моля за помощ, която ще ни позволи да преживеем този най-труден период — до момента, в който ще се възстановя и отново ще мога да работя.

Дори 1 евро има значение.

Това не е само пари. Това е сигнал, че не сме сами.

Ако можете — помогнете.

Ако не можете – споделете тази кампания.

От цялото си сърце благодаря на всеки, който ще отдели малко време, за да ни подкрепи.