💔 „От ада към зрелостта – просто искам да затворя страницата на миналото“

Детството ми беше изпълнено със страх, насилие и болка. Вместо любов – имаше алкохол. Вместо подкрепа – унижение и насилие. Майка ми казваше, че съжалява, че ме е родила. В училище винаги имах проблеми, постоянно се карах. У дома – нямаше мир, нямаше сигурност. Години наред ми казваха, че съм безполезна – и аз започнах да вярвам в това.

Въпреки това винаги се опитвах да помагам на другите. Поставях нуждите на всички останали над моите собствени. И в този процес напълно се изгубих.

През 2013 г. се озовах в болницата – лекарите откриха състояние, застрашаващо живота ми. Прекарах там две седмици и претърпях животоспасяваща операция.

Но нещата не станаха по-лесни. Бях омъжена за мъж, който пиеше много, беше агресивен и ме малтретираше физически и емоционално. Постоянната травма ме докара до ръба. Опитах се да се самоубия. Никой не знаеше. Не потърсих помощ – просто не виждах изход.

През 2016 г. се сблъсках с още една животозастрашаваща ситуация – извънматочна бременност, която изискваше незабавна операция. Още болка. Още белези – както видими, така и скрити.

В крайна сметка намерих силата да си тръгна. Последва друга връзка, която също се оказа токсична – но този път беше по-лесно да си тръгна.

Все пак, чувството за сигурност, женственост или щастие никога не ми се струваше като нещо, предназначено за мен. Сякаш просто оцелявах, а не живеех.

Доскоро. В живота ми се появи човек, който ме накара да се чувствам обичана, уважавана и в безопасност – за първи път в живота си. За първи път се чувствам като жена.

Възстановявам се. Тренирам редовно във фитнеса, практикувам бойни спортове, храня се здравословно. Грижа се за тялото и ума си.

Но миналото все още ме гледа в огледалото – белезите, излишната кожа, постоянно напомняне за цялата болка и травма, през които съм преминала.

Мечтая за операция, която да ми помогне да затворя тази глава завинаги.

Защото когато се погледна в огледалото, не искам да виждам напомняния за болката, насилието или човека, който бях.

Тази операция ще бъде символ на изцеление – чисто начало, последната стъпка към това да се обичам и напълно да приема новия живот, за който съм работила толкова упорито.

Не искам това от суета. Искам го, за да мога най-накрая да се обичам – напълно и без срам.

Ако тази история ви е трогнала – моля, помогнете ми да сбъдна тази мечта.

Благодаря ви от дъното на сърцето си.

LadyM