Аз съм Жанет от Унгария.

През 2024 г. бях болна за по-дълго време – първо бях на болнични заради проблеми с гръбнака, а след това започнах да се чувствам замаяна.

Това ме уплаши доста, защото първоначално си помислих, че имам тумор на мозъка.

Бях при много лекари, няколко пъти в неврологията, при уши-нос-гърло, кардиолог, офталмолог, направих и компютърна томография на главата, но никъде не взеха проблема ми на сериозно – така се чувствах всъщност, и ставах все по-отчаян, а замайването затрудняваше и ежедневието ми.

След осем месеца се изясни, когато за трети път отидох при оториноларинголог, защото не оставих нещата така, исках да знам какво причинява замайването ми.Лекарката, при която отидох, ме попита дали очаквам тя да ми каже причината за световъртежа. Отговорих, че да. Тя ме прегледа внимателно и най-накрая откри причината.

Каза, че израстък на един от прешлените на шийния ми прешлен притиска шийния ми мускул и това причинява замайването ми. Предписа ми физиотерапия и след лечението, слава Богу, замайването ми премина. На работното ми място не толерираха продължителния ми отпуск по болест и получих обидни забележки от шефа си заради това.

Като наказание искаха да ме преместят на друга длъжност и по време на отпуска ми искаха да ме изпратят на преглед при фирмен лекар, което е противозаконно. Аз не исках да се съглася с това и тогава ме заплашиха, че това ще има последствия.След това напуснах работата си с незабавно влизане в сила, защото чашата преля.

Работих съвестно на това работно място в продължение на 19 години и не беше лесно решение да „скоча в неизвестното“, но предвид отношението към мен заради заболяването ми, за което никой не е виновен, го направих. Не ми изплатиха и обезщетението за уволнение. През април баща ми получи инсулт, което също ме разстрои много душевно, и помагах на майка ми в грижите за баща ми чак до края на юли.Сега, слава Богу, той вече се възстанови доста добре. Тук, в Унгария, обезщетението за безработни се изплаща само за три месеца, след това – нищо.Имам висше образование, бях учителка, но имаше работодател, който ми каза по телефона, че дори не трябва да подавам автобиографията си, защото ще трябва да ми плащат по-висока заплата.

Вече изразходвах всичките си спестявания, затова бих искала да помоля онези, които са се трогнали от историята ми, да ми помогнат да се изправя отново на крака.

Много ви благодаря, ако ме подкрепите.