Аз съм Аня, майка, която отглежда сама детето си, и няма нищо, което да обичам повече – но бавно ми се изчерпват силите...

Следващите редове описват моята ситуация и молбата ми към вас...

Имам 2 момчета, и двамата са страхотни.

Големият ми син винаги е бил медицински случай. Още по време на бременността се появиха необясними аномалии, но тогава не им беше придадено особено значение. Веднага след раждането обаче започнаха проблемите. Аномалии на главата, аномалии на таза, аномалии в растежа. Всичко беше изследвано многократно, междувременно редовно посещавахме 20 различни лекари. Никой от тези лекари не можа да постави диагноза, дори и до днес. Всеки обаче го лекуваше по някакъв начин, дори бяха направени операции на таза след години на опити (на 12 години дисплазия от двете страни). Всички стави са в лошо състояние и създават проблеми. Тъй като растеше твърде бавно, върху него беше изпробвано едно ново за онова време лекарство. В продължение на години трябваше да му правя инжекции у дома два пъти дневно. Това лечение бешепрекратено внезапно с думите:„Е, пожелавам ви всичко добро, терапията приключи. Лекарството е много скъпо и все пак не е помогнало.“

Малко преди големият ми син да навърши пълнолетие, при него спонтанно се появи специфична форма на епилепсия. Тя не се повлиява от медикаменти. Лекарите смятат, че всичко се дължи на основното заболяване – което обаче никога не можа да бъде диагностицирано. Според лекарите той е медицинска особеност. Поради паданията си той вече е получил (непоправими) травми на черепа, прешлените и рамото. Въпреки че вече е на над 20 години, той не може да живее сам. Затова живее при мен. Не му беше позволено дори да започне нормално обучение. Пенсионната служба само му е поставяла пречки. Сега той следва професионално обучение, което е единственото, което му е одобрила службата по заетостта. В противен случай нямаше да получи финансиране за друго. Всъщност не получаваме никаква финансова подкрепа от никъде, защото сивите зони не се плащат. Без диагноза няма пари. Всичко това е много трудно за нас и бавно ни се изчерпват силите. Ако сега някой от нас се разболее от депресия или нещо друго, тогава вече не знам какво да правя.

Малкият ми син е доста разстроен психически. Получава панически пристъпи, когато големият му брат има пристъп. Постоянно ме пита дали един пристъп може да завърши много зле. Той се страхува изключително много за брат си! И аз също за сина си.

Аз самата нямах време да ходя на лекарските си прегледи, така че сега и аз съм доста изтощена. Вече получих сметката – наскоро не можах да избегна операция.

Поради многото лекарски прегледи на сина ми работата ми виси на косъм (твърде много отсъствия). Загубих предишната си работа по същата причина. Но поради епилепсията големият ми син не може да вземе шофьорска книжка, така че аз трябва да го возя до прегледите. Баща му не се интересува изобщо и никога не се е интересувал.

Виждам шанс за нас в преместването в собствена къща. Къща с по-малко източници на инциденти. В момента живеем в стара къща – много стени, стръмни стълби, остри ръбове на плочките и т.н. Ако загубя работата си, като единствена издръжница няма да мога да плащам наема.

С преместването и малкият ми син най-накрая ще получи своя собствена стая. Той се нуждае спешно от място, където да се чувства добре и в безопасност, за да не се съсипе от преживяното.

Моля, помогнете ни с малко дарение.

С тези пари най-много бих искала да си купя здраве! Тъй като това не е възможно, преследвам мечтата за собствена къща за моите момчета и за мен. Надявам се с това да спечелим малко повече здраве за нас тримата!!!

Може би дори ще имам лятна кухня – поради здравословните си проблеми сама приготвям тинктури, кремове и чайове от лечебни билки.

И може би ще имам стая за шиене. Шиенето ми носи релаксация и може би тогава дори бих могла да го правя като допълнителна работа.

Моля, дарете, но не от съжаление, а защото можете и искате!

Дори и малко дарение помага.