Наскоро се върнах от пътуване до Занзибар и имах възможност да се запозная с няколко местни жители. Неслучайно използвах думата "възможност", тъй като въпреки факта, че тези хора нямат нищо, те притежават огромно вътрешно богатство и всеки ден успяваха да ми предадат онова спокойствие, което сега трудно намираме, тъй като все повече се вглъбяваме в себе си и в непрекъснатото преследване на кой знае какви велики цели за постигане. Особено ме порази погледът и жизнерадостта на едно дете, Сумаели, което живее само с майка си Роза, която няма нито работа, нито съпруг. По тези места няма нито ефикасна система за здравеопазване, нито система за социална сигурност, която да гарантира спокойно пенсиониране в напреднала възраст. Местните жители са свикнали да раждат много деца, които, след като пораснат, ще осигуряват прехраната на възрастните си родители. Роуз се оказва вдовица на 31 години с син на година и половина, който трябва да отглежда, без работа и без други средства. Затова реших да допринеса, доколкото мога, за отглеждането ѝ с финансова подкрепа, но и с изпращане на продукти от първа необходимост. Помислих и за организирането на тази кампания за набиране на средства и ако искате да ми помогнете да подкрепя тази инициатива, ви каня да допринесете дори с малка сума.