Преди половин година реших да се застъпя за това нещастно същество и да направя всичко възможно, за да му помогна да води нормален живот. И тогава животът се случи.

Фурия е почти 2-годишно бордър коли. В началото на тази година, през февруари, тя претърпя изкълчване на рамото. Първият ветеринар не я взе достатъчно насериозно, твърдеше, че я е поправил, а тя отново се изкълчи. Този път за щастие я насочиха към операция, която беше обещаваща, докато... рамото отново не се изкълчи. За втори път я поправиха хирургически и тя се провали... отново. Собственикът не разполагаше със средства, за да плати за друга операция.

И тогава чухте нейната история. Прочетох за нейния фонд, осъзнах, че тя изпитва болка всеки ден, и реших да се ангажирам да ѝ помогна сама - първо, със събирането на пари за процедурата, после с необходимата рехабилитация, защото това е нещото, с което се занимавам, за да живея. Тя се премести на хиляди километри на югозапад и беше консултирана от нашия талантлив хърватски хирург. Заедно решихме да изберем друг вид операция - тази, която трайно фиксира раменната ѝ става на едно място. Тя се състоя на 13 юни, продължи часове и я остави без част от костта и с пластина вътре в ставата - но тя най-накрая беше без болка.

След като преживяхме първата седмица, всичко вървеше гладко. Първо, строга почивка в пълна гипсова лапа. След един месец рентгеновата снимка показа чудесно зарастване на костта, така че гипсът можеше да бъде скъсен и поставен само над рамото. След 2 месеца направихме още една рентгенова снимка, костите бяха почти напълно зараснали, но лекарят каза - това е бордър коли, остава в гипса още няколко седмици. Успяхме да направим някои прости упражнения, стойката ѝ се подобри и тези, които ме следят в IG, можеха да видят, че тя отново ходи на 4 лапи, за първи път от февруари насам. Можехме дори да се "разходим" - първо 1 минута, после 2, после 3... това буквално подобри деня ѝ!

Но след това се случи кошмарът. На 10 септември, когато приятелят ми излизаше от стаята, тя скочи върху оградата на кошарата си и лапата ѝ се заклещи. Тя се паникьоса, разплака се и дръпна крачето, преди някой да успее да реагира. Надявахме се, че костта ще се справи, тъй като след това тя не показа никакъв дискомфорт. Факт е, че тя е свикнала с хроничната болка, а рентгеновата снимка показа, че всичко, което е зараснало до момента, е изчезнало и пластината се е усукала.

Върнахме се в изходна позиция. Опустошена, но с надежда. Тя се премести при моята приятелка Мия, за да има по-спокойна среда. Живееше не в кошара, а в кашон. Две седмици по-късно чухме добрата новина - отново заздравява!

До. До 25 октомври. Фурия влезе в своята клетка с нетърпението на бордър коли и отново се заклещи. Този път костта не успя да се справи, а също и пластината не успя да се справи. Тя се счупи - най-вероятно нямаше да се счупи, ако не се беше усукала преди това. Може би тук е моментът да добавя, че на крайника ѝ, който не функционира нормално от февруари насам, му липсва проприоцепция и тя не осъзнава добре как да го постави.

За част от секундата всички ние я загубихме. Под всички имам предвид мен, Миха - който месеци наред я изнасяше за пишкане и какане, Мия - която е човекът, спал до Фурия на пода след операцията, защото човешкото докосване ѝ пречеше да хленчи, и Нина - която винаги е насреща, ако има куче в нужда или приятел в нужда.

Но хирургът не и измисли план, който да върне всички ни в правия път. Няма да се откажем от лапата ѝ, няма да се откажем от нея, няма да се откажем от идеята да тича отново на четири крака. И така, след много разговори и не толкова много съмнения, колкото можеше да се очаква, насрочихме още една процедура, която вероятно ще направи крака ѝ полубионен, но очевидно е необходимо непробиваемо решение.

Мисля, че Бамбук (новият й прякор) е изключителен късметлия, че на Балканите живеят 4-ма най-упорити хора - Мия, Нина, хирургът Томислав и аз.

Прекрасни хора дариха пари, за да се осъществи първата операция, и вярвам, че отново ще помогнете на мен и на нея. Просто няма да позволя на никого да отреже лапата на 2-годишното бордър коли.

Бамбук празнува 2-ри рожден ден на 27 ноември, така че ви моля да й направите възможно най-добрия подарък - шанс за разходка на 4 лапи. Тя може да бъде осиновена, след като разберем, че може да живее живота на нормално куче.