Преди половин година реших да се застъпя за това бедно същество и да направя всичко възможно, за да й помогна да води нормален живот. И тогава животът си каза думата. 

Фурия е бордер коли на почти 2 години. В началото на тази година, през февруари, тя претърпя изкълчване на рамото. Първият ветеринар не я взе на сериозно, твърдеше, че я е оправил, но тя се изкълчи отново. Тогава за щастие я насочиха към операция, която изглеждаше обещаваща, докато... тя не се изкълчи отново. Оперативно я оправиха за втори път и отново се провали... отново. Собственикът нямаше средства да плати за още една операция.

И тогава чухте нейната история. Прочетох за фонда й, осъзнах, че тя изпитва болка всеки ден, и реших да се ангажирам да й помогна лично – първо, със събирането на средства за процедурата, а след това с необходимата рехабилитация, защото това е професията ми. Тя се премести на хиляди километри югозападно и беше прегледана от нашия талантлив хърватски хирург. Заедно решихме да изберем друг вид операция – такава, която трайно фиксира раменната й става на едно място. Тя се състоя на 13 юни, продължи часове и я остави без част от костта и с пластина вътре в ставата – но най-накрая тя вече не изпитваше болка. 

След като преживяхме първата седмица, всичко вървеше гладко. Първо, строг покой с гипс на цялата лапа. След един месец рентгенът показа отлично зарастване на костите, така че гипсът можеше да бъде скъсен и поставен само над рамото. 2 месеца по-късно направихме още един рентген, костите бяха почти напълно зарастнали, но лекарят каза – това е бордер коли, тя остава в гипса още няколко седмици. Можехме да правим някои прости упражнения, стойката ѝ се подобри и тези, които ме следват в IG, можеха да видят, че тя отново ходи на четири лапи, за първи път от февруари. Можехме дори да излезем на „разходка“ – първо 1 минута, после 2, после 3… това буквално ѝ оправи деня!

Но тогава се случи кошмарът. Когато приятелят ми излизаше от стаята, на 10 септември, тя скочи върху оградата на заграждението си и лапата ѝ заседна. Паникьоса се, извика и издърпа крака си, преди някой да успее да реагира. Надявахме се костта да се оправи, тъй като след това тя не показваше никакъв дискомфорт. Факт е, че тя е свикнала с хроничната болка, а рентгенът показа, че всичко, което беше зараснало досега, е изчезнало, а пластината се е изкривила.

Върнахме се в изходна позиция. Разстроени, но с надежда. Тя се премести при приятелката ми Миа, за да има по-спокойна среда. Живееше не в заграждението, а в клетка. 2 седмици по-късно чухме добрата новина – отново зараства! 

До... До 25 октомври. Фурия влезе в клетката си с ентусиазма на бордер коли и отново заседна. Този път костта не издържа, а и пластината също. Счупи се – най-вероятно нямаше да се счупи, ако не се беше изкривила преди това. Може би е подходящ момент да добавя, че крайникът ѝ, който не функционира нормално от февруари, няма проприоцепция и тя не осъзнава добре как да го позиционира.

За част от секундата всички изгубихме самообладание. Под „всички“ имам предвид мен, Миха – която я носех на ръце месеци наред, за да си свърши нуждите, Миа – която спа до Фурия на пода след операцията, защото човешкото докосване я спираше да скимти, и Нина – която винаги е там, ако има куче в беда или приятел в беда.

Но хирургът не се разтрепери и измисли план, който ни върна всички в релси. Няма да се откажем от лапичката ѝ, няма да се откажем от нея, няма да се откажем от идеята тя да тича отново на четири крака. Така че след много разговори и не толкова много съмнения, колкото човек би очаквал, насрочихме още една процедура, която вероятно ще направи крака ѝ наполовина бионичен, но очевидно е необходимо безупречно решение. 

Мисля, че Бамбу (новото й прякорче) е изключително късметлийка, че има четирима от най-упоритите хора, живеещи на Балканите – Миа, Нина, хирургът Томислав и аз.

Прекрасни хора дариха пари, за да се осъществи първата операция, и вярвам, че ще помогнете отново на мен и на нея. Просто няма да позволя на никого да отреже лапата на 2-годишното бордер коли. 

Бамбу празнува втория си рожден ден на 27 ноември, затова, моля, подарете й най-добрия възможен подарък – шанс да ходи на четири лапи. Тя ще бъде готова за осиновяване, веднага щом разберем, че може да води живот като нормално куче.