Никой не бива да бъде принуден да гледа как родителите му се борят за оцеляване — не само заради болест, но и заради смазващи дългове.

Но това е моята реалност, всеки ден, от 2022 г. насам.

На баща ми беше поставена диагноза сарком на Капоши, агресивна и болезнена форма на рак на кожата. И тази болест го сполетя след години на стрес, тревоги и жертви. Той работи цял живот за нас, преодолявайки изтощението с всяка капка сила, която имаше... но животът никога не му даде почивка. Сега, вместо да прекара последните си години в мир, той се бори както с рака, така и с дълговете.

Опитах се да го защитя. Исках да поема тежестта върху себе си — но само влоших нещата. За съжаление, още преди заболяването му, бяхме теглили заеми и кредити, само за да поддържаме семейството ни. Когато дойде диагнозата, вече се давехме в дългове. А днес аз се задушавам.

Месечните ни дългове надхвърлиха 4000 евро. Това са заеми, които се удвоиха, утроиха, и сега дължим десет пъти повече от това, което сме взели назаем.

Баща ми вече не спи спокойно. Събужда се посред нощ, изпотен, и мисли за пари. Тялото му боли, но емоционалната болка е още по-голяма – чувството, че вече не може да ни помага, а сега ние сме тези, които трябва да му помагаме.

Лечението му струва повече от 500 евро всеки месец, пари, които вече нямаме. Цялата му заплата отива директно за изплащане на дългове. И освен рака, който отслабва тялото му, именно стресът и дълговете бавно го съсипват. Чувстваме се затворени в кошмар, от който не можем да избягаме.

Къщата е обявена за продажба – последен отчаян опит – но никой не идва да я разгледа. Нямаме никого друг, когото да помолим, няма къде другаде да се обърнем. Чувстваме се засрамени, уплашени и носталгични за само един ден без страх.

Всичко, което искам, е да освободя баща ми от този стрес. Да го видя да диша без паника. Да знам, че утре няма да има още една сметка, още едно обаждане, още едно искане. Искам той да живее. Искам да е здрав. Искам да държа ръката му и да кажа:

„Всичко е наред сега, татко. Преживял си достатъчно. Сега е наш ред да те спасим.“

Ето защо моля за вашата помощ. Моля ви.

Всяко дарение, колкото и малко да е, е стъпка към изцеление. Стъпка към мира, който баща ми заслужава.

Вашата подкрепа ще бъде използвана за:

• Месечни лечения за рак (500+ евро на месец)
• Изплащане на дълговете, които ни задушават (4000 евро на месец)
• Даване на баща ми реален шанс да живее без страх и срам

Ако не можете да дарите, моля, споделете. Може би това съобщение ще стигне до някой, който може да помогне.

Може би някоя добра душа ще реши да бъде нашето чудо.

От дъното на сърцето си ви благодаря, че прочетохте това.

Аз съм просто едно дете, което вика от болка — и не мога да понасям мисълта да загубя баща си.