Казвам се Елена, 33-годишна румънка, майка на две прекрасни деца – момиче и момче на 11 и 9 години. Живея в Германия от 2014 г. и се стремя да осигуря на децата си живот, изпълнен с надежда, образование и достойнство.

От 2018 г. ги отглеждам сама, след като връзката ми с баща им приключи. Дадох всичко от себе си, за да се уверя, че нищо не им липсва. Но сега – съм изморена. Наистина изморена. Чувствам се, сякаш се давя в мрака и вече не мога да нося тежестта сама.

През 2017 г. претърпях операция за кисти на яйчниците. Свалих до едва 35 кг – бях само сянка на себе си. Оцелях. Но животът продължи да ме изпитва. Бяха ми диагностицирани рак на шийката на матката и подозрение за меланом. Финансовите затруднения ме докараха до лична несъстоятелност. Продадох всичко, което притежавах, за да инвестирам в обучителен курс, надявайки се на по-добро бъдеще – но да правя това сама се превърна в прекалено тежко бреме.

Винаги съм вярвала, че Бог е с мен. Че всички бури рано или късно отминават. Но самотата е по-тежка от смъртта. Все пак едно нещо ми дава сила: **Знам, че на този свят има добросърдечни хора. Толкова много, че Бог просто не може да пренебрегне виковете на тези, които страдат

Моля ви, ако историята ми ви трогне, помогнете ми да се изправя отново. Помогнете ми да дам на децата си живота, който заслужават – живот с майка, която е здрава и до тях. Всяко дарение, колкото и малко да е, ни приближава с една стъпка към светлината.