Здравейте, казвам се Виктория, на 24 години съм и от години се боря с депресията. Досега най-голямата ми опора беше приятелят ми, с когото сме заедно от над 6 години, но за нас става все по-трудно да се справяме – както психически, така и финансово. Една заплата не е достатъчна, за да издържаме и двамата и да покрием разходите за моето лечение – терапия, лекарства и посещения при психиатър.

Проблемите ми с настроението започнаха отдавна и получавам психиатрично лечение от 2016 г. Опитвала съм терапия многократно, но липсата на средства ме принуди да спра. Имам и голям проблем с доверието към лекарите – срещала съм хора, които бяха или некомпетентни, или просто неспособни да ми помогнат, както сред терапевтите, така и сред психиатрите.

Проблемите ми правят така, че не съм в състояние да работя. Всеки ден е борба – просто да стана от леглото, да почувствам нещо различно от умора, преобладаваща тъга и празнота, дори и за миг. Тежките психични симптоми засягат и физическото ми здраве, причинявайки болка и психосоматични разстройства, което прави ежедневното функциониране още по-трудно.

Имам много хобита – обичам да реставрирам стари играчки, да рисувам и обожавам животните, както можете да видите на приложените снимки :) Непрекъснато търся нови форми на творческо изразяване и начини да се развивам – но депресията ми е отнела почти цялата радост. Още по-лошо, чувствам се виновна, когато прекарвам времето си с нещо друго, освен с печелене на пари, въпреки че знам, че не съм в състояние да работя.

Намерих терапевт, с когото имах няколко сесии, използвайки спестяванията си, и виждам, че тази терапия може да ми помогне. За съжаление, разходите са твърде високи за мен.

Сумата, която искам да събера, ще ми позволи да ходя на терапия всяка седмица в продължение на половин година – една сесия струва 200 PLN (около 48 EUR) – това е шансът ми да изляза от най-лошото състояние, за да мога да се върна на работа и да плащам за по-нататъшното си лечение сама.

Без терапия не виждам бъдеще за себе си. Единственото нещо, което все още ме държи на крака, е моят приятел и надеждата, че един ден нещата ще се оправят. Че ще мога да отида на първата ни ваканция заедно, да започна да развивам кариерата си, да си върна радостта от живота и да възстановя отношенията си с хората.