💙 МОЛЯ ЗА ПОМОЩ, ЗА ДА МОГА ОТНОВО ДА ЖИВЕЯ БЕЗ БОЛКА СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ 💙

Историята ми започна през 1999 г., когато на 13-годишна възраст вследствие на тежък инцидент си счупих дясното бедро. Тогава още не подозирах, че тази травма ще означава за мен толкова дълъг и труден път. Първата операция беше последвана от още седем, а продължителните години на лечение, болка и рехабилитация станаха част от живота ми.

През годините се стараех да не се отказвам. Учих, завърших висше образование, работих, създадох семейство. Междувременно обаче състоянието на тазобедрената ми ставаше все по-лошо. Поради неправилното натоварване дясното ми краче се скъси, накуцването стана постоянно, а болката все повече определяше ежедневието ми.

Днес съм баща на три прекрасни момчета. Те са най-голямата ми мотивация. Повече от всичко на света искам да тичам с тях, да си играя, да ходим на излети и просто да присъствам в живота им, както всеки баща би искал. За съжаление, състоянието ми вече е стигнало дотам, че дори една кратка разходка ми причинява силна болка.

При последните изследвания ми беше поставена диагноза „некроза на тазобедрената става“. Дясната ми тазобедрена става е почти напълно износена, дясното ми крак е с повече от 3 сантиметра по-късо от лявото, а според лекарите без подходяща интервенция може да се стигне дори до пълна невъзможност да ходя. Когато се сблъсках с това, реших, че няма да се предам. Промених начина си на живот, започнах да плувам, тренирам редовно и напълно преобразувах храненето си. През последните три месеца отслабнах с 36 килограма, за да отговоря на изискванията за операцията.

Надеждата за мен е една съвременна, специална операция за поставяне на тазобедрена протеза, която може да ми позволи отново да ходя без болка, да премахне накуцването ми, да коригира разликата в дължината на краката ми и да мога отново да водя по-пълноценен живот със семейството си. Разходите за операцията и предшестващите я изследвания обаче надхвърлят възможностите ми. Ето защо сега, преглъщайки безсилието си и оставяйки настрана всякаква гордост, моля за помощ.

Ако имаш възможност, моля те, подкрепи ме с каквато и да е сума. Ако не можеш да помогнеш финансово, дори едно споделяне ще бъде огромна помощ за мен.

Всяка подкрепа, всяко споделяне ме приближава към момента, в който отново ще мога да ходя без болка и да преживявам моментите с децата си като активен и присъстващ баща.

Сърдечно ти благодаря, че прочете историята ми, и благодаря за всяка твоя помощ и подкрепа!