Марина, от Конкарн, и Микаел, съпругът ми, от Брест, притежаваме къщата си от 5 години... влюбихме се в нея заради децата си и ни се наложи да работим в нея, докато се грижим за деца, които са били увредени от живота...

Предназначена е да бъде голяма къща за 8 души, одобрена за работа... всичко е там, за да се чувстваш добре...

Обаче 45 дни след покупката ни, посред нощ, от осветителните тела в кухнята ни изтече вода и се разрази адът.

Скоро разбрахме, че това не е нещо ново и че 10-годишната къща вече е имала много проблеми от този тип... Но вече е твърде късно, няма връщане назад... Периодът на COVID не помогна на нещата...

Тогава се завъртя правната спирала... тя е дълга... много дълга... Първо експертно становище през 2021 г... Адвокатски хонорари и аванси, които трябва да платим, въпреки че сме жертви на лоша ситуация...

Задушаваме се под тежестта на съдебните такси... Сметки за отопление, които са непонятни, влажността е скъпа за отоплениеһттр://.... стая, която е напълно мухлясала... Налага се да се откажа от работата си, като по този начин губя доходите си... След това капризите на здравето ми, което рязко се влоши през 2024 г. с откриването на дегенеративно заболяване... Изпаднах в тежка депресия...

Вече не можехме да си позволим адвоката си, а един експерт поиска 5000 евро, за да продължи оценката си...

Продадохме едната кола, за да ремонтираме другата, и всеки ден е кошмар с натрупващите се сметки...

Тази къща, която е нашият работен инструмент, се превръща в наше бреме... Но правосъдието е бавно... и твърде скъпо, за да можем да си го позволим...

Затова ни хрумна идеята за този фонд, който да ни помогне да платим на адвоката си, за да може съдът да признае, че сме жертви на предателство, скрити дефекти и нарушено доверие.

За да можем да покажем на трите си деца, че все още имаме сили да се борим за тях, за себе си...

Вярвам в хората... Там съм си свършил работата... Вярвам, че всеки от нас, само с малко, може да направи много...

Помогнете ни, пътят все още ще бъде много дълъг, твърде дълъг. Изминаха 5 години, откакто започна нашият ад, и ние не можем да се примирим, че ще се предадем.

От 5 години имаме чувството, че сме много сами... Днес съм сигурен, че всяко човешко сърце все още може да бие за другите, а да помогнеш на ближния си е прекрасна проява на солидарност... Позволете ми да повярвам, че това все още е възможно.

Едно мъничко нещо може да се превърне в нещо величествено... Вашата помощ е величествена за нас...