В момента работя върху произведение, озаглавено:

Неподходящ за роб

В живота всички ние се сблъскваме с моменти на мрак – моменти, в които се чувстваме претоварени от предизвикателства, страх или съмнения.Тези вътрешни борби могат да се усещат като вериги, които ни връзват, ограничавайки способността ни да видим пътя напред или да повярваме във възможността за промяна. Стихотворениетослужи като напомняне, че дори и в най-тежките борби надеждата и промяната са възможни. Ключът се крие в издръжливостта, куража и вярата в себе си. Това лично пътуване към освобождението обаче отразява и по-широката историческа и обществена борба срещу физическото и системното потисничество, като например робството.

Робството, в най-буквалния смисъл, представлява една от най-мрачните глави в човешката история – милиони хора, лишени от свободата си и на които са отказани основните човешки права. И все пак, дори пред лицето на такава невъобразима жестокост, човешкият дух се е оказал издръжлив. Много роби са се борили за свободата си не само с физическа съпротива, но и чрез силата на ума.Психическото освобождение се превърна в съществена част от оцеляването и в крайна сметка – от еманципацията.

Тази връзка между вътрешната и външната свобода е в сърцевината на стихотворението. Образът на нощта, преминаваща в зора, символизира пътуването от потисничеството към освобождението. За робите това не е просто метафорично пътуване, а съвсем реално, често разчитащо на силата на надеждата, знанието и вътрешния кураж, за да оцелеят и да се съпротивят.