В момента работя върху творба, наречена:

Неподходящ за роб

В живота си всички се сблъскваме с моменти на тъмнина - моменти, в които се чувстваме обзети от предизвикателства, страх или съмнения. Тези вътрешни битки могат да ни се сторят като вериги, които ни сковават, ограничавайки способността ни да виждаме път напред или да вярваме във възможността за промяна. Стихотворението служи като напомняне, че дори в най-дълбоките борби надеждата и трансформацията са възможни. Ключът се крие в устойчивостта, смелостта и вярата в себе си. Това лично пътуване към освобождението обаче отразява и по-широката историческа и обществена борба срещу физическото и системното потисничество, като робството.

В най-буквалния смисъл на думата робството представлява една от най-мрачните глави в човешката история - милиони хора, лишени от свободата си и лишени от основни човешки права. И все пак, дори пред лицето на такава невъобразима жестокост, човешкият дух се е оказал устойчив. Много поробени хора са се борили за свободата си не само с физическа съпротива, но и със силата на ума. Умственото освобождение се превръща в съществена част от оцеляването и в крайна сметка - от еманципацията.

Тази връзка между вътрешната и външната свобода е в основата на стихотворението. Образът на нощта, която се превръща в зора, символизира пътуването от потисничество към освобождение. За поробените хора това не е само метафорично, а съвсем реално пътуване, което често разчита на силата на надеждата, знанието и вътрешния кураж, за да оцелеят и да се съпротивляват.