Извършвам пастирското си служение сред християни, живеещи в бедност, в енорията „Св. Павел“ в Мзимба, Малави. Енорията обхваща много голяма селска територия и много от вярващите живеят в разпръснати села, отдалечени от енорийския център. Тези общности са богати на вяра и благочестие, но често се сблъскват със значителни материални трудности.

Да им служим е едновременно голяма привилегия и трудна мисия за мен и моите колеги пастири. Едно от най-големите ни предизвикателства са големите разстояния между отдалечените пунктове на енорията. Много християнски общности са разположени далеч, а пътищата често са труднопроходими, особено през дъждовния сезон. Поради това редовното достигане до вярващите се превръща в сериозно предизвикателство.

Като служители на Църквата сме призвани да носим тайнствата – особено Евхаристията, Изповедта и Помазването на болните – на целия Божий народ. Без надежден транспорт обаче понякога не можем да посещаваме някои общности толкова често, колкото бихме искали. Това означава, че много вярващи, които дълбоко копнеят за тайнствата и пасторалното присъствие, трябва да чакат дълго, преди да могат да ги получат.

Поради тази причина подкрепата за пастирските ресурси, особено за транспорта, би направила огромна разлика в нашата мисия. С надежден транспорт бихме могли да пътуваме по-често до отдалечените общности, да отслужваме тайнствата редовно, да съпътстваме болните и възрастните хора и да укрепваме вярата на хората, поверени на нашите грижи.

Вашата подкрепа не би осигурила само практическа помощ; тя би помогнала да донесем живото присъствие на Църквата в общностите, които жадуват за духовна храна. Тя би ни позволила да достигнем до тези, които са далеч, да укрепим тяхната вяра и да гарантираме, че никой член на Църквата в енорията „Св. Павел“ не се чувства забравен.