Марек Харасимович е роден в Закопане. Татрите са били и продължават да бъдат неговата страст още от най-ранна възраст. Изкачванията в планините и пещерите се превърнаха в неговия втори живот. Второто му хоби беше алпинизмът.

През 70-те години става член на Клуба по алпинизъм в Закопане. Тогава прокарва няколко интересни маршрута в Татрите, сред които нов маршрут на Казалница Мьонгушевецка „Кант Великия Зациет” с Г. Хвола, А. Михновски и Л. Скаржински, „Кант Хаков” на Мних с Й. Мускат, маршрутите на Орловски и Лапински на Галерия Ганкова с Й. Мускат и Л. Скаржински, маршрута на Ковлевски на Млинчарик с Л. Скаржински и редица други.

През 1977 г. участва в лагер на Закопанския високопланински клуб в Италианските Алпи, където заедно с М. Павликовски, Л. Скаржински и З. Кишела изкачват маршрута на Бокалатти по източната стена на Аиг. делла Бренва, както и няколко други.

Партньори в неговите изкачвания са били, наред с други, Г. Хвола, А. Михновски, Л. Скаржински, Й. Мускат, М. Павликовски, З. Кишела, В. Побурка, В. Цивински, В. Стоински.

Марек е човек с голямо сърце. Последните 15 години от живота му са прекарани в работа в Центъра за зависимости. Като терапевт той спечели признание, спасявайки много млади и възрастни хора от загубата им в зависимостите. Сега е пенсионер, но продължава да помага на хората като доброволец.

За съжаление, 2024 г. не е благоприятна за Марек. По време на един от престоите си в планината, докато вървеше през високата трева, той усети, че нещо го е ухапало по прасеца. В началото това бяха само две малки рани, които се превърнаха в обрив, а след това в некроза. За съжаление некрозата напредва с много бързи темпове, атакувайки все повече здрави тъкани. От няколко месеца всякакво лечение е безрезултатно, а лекарите са безсилни. Марк е заплашен от ампутация на крайника. За да се предотврати това, трябва бързо да се приложи специална терапия, която е много скъпа.

Нека помогнем на Марк в тази борба.