Казвам се Вито... здравей на всички

Да поискаш помощ по този начин е едно от най-трудните неща, които някога ми се е налагало да правя. Преди няколко години загубих майка си от рак - загуба, която промени всичко. Малко преди да почине, взех заем от 2000 евро, за да покрия някои лични разходи. По онова време ми се струваше, че това е по силите ми, но само няколко месеца по-късно бях изправен пред непосилно решение: за да запазя семейното ни жилище, трябваше да взема заем от 150 000 евро, за да изкупя дяловете на братята и сестрите си. Оттогава насам правя всичко възможно - работя на пълен работен ден и по възможност подбирам работа на непълно работно време - само и само да остана на повърхността. Но финансовата тежест е постоянна. Първоначалният заем от 2000 долара, който сега ми се струва невъзможно да изчистя наведнъж, влошава кредита ми и увеличава ежедневния стрес. До момента съм изплатил около 800 евро, така че дългът ми вече е около 1200 евро.

Уморен съм - емоционално и финансово - и съм стигнал до момента, в който трябва да потърся помощ. Дори малък принос може да има реално значение, като ми даде възможност да си поема въздух, от който се нуждая, за да започна да се възстановявам след години на тревоги и нестабилност. Ако сте намерили време да прочетете историята ми, благодаря ви.

Вашата подкрепа - независимо дали чрез дарение или просто споделяне на това - означава повече, отколкото мога да изразя.