Уважаеми господа,

Казвам се Марина, идвам от провинция Каляри, майка съм на две дъщери и работя в мебелен магазин. Съпругът ми е шофьор и заедно посрещаме с достойнство предизвикателствата на ежедневието. Пиша ви със сърцето си в ръка, за да ви разкажа за трудното положение, в което се намираме.

През 2019 г. купихме къщата на свекърва ми чрез споразумение за разсрочено плащане. За съжаление, пристигането на пандемията и последвалото уволнение нарушиха финансовото ни равновесие, което ни попречи да завършим плащането по план.

С времето все пак официално станахме собственици на имота, но ситуацията се влоши с болезнената загуба на свекърва ми. Съпругът ми има единадесет братя и сестри, които след нейната кончина се обърнаха към адвокат, за да започне медиация, като поискаха изплащане на дължимата сума.

Нашето желание е да изпълним задължението си в пълен размер. Банките обаче няма да ни отпуснат никакъв ипотечен кредит, именно защото къщата вече е на наше име. Към това се прибавят съдебните разноски, които не можем да поемем, и новината, която допълнително наруши живота ни: съпругът ми е диагностициран с хронична миелоидна левкемия.

Наясно сме, че братята и сестрите на съпруга ми имат своите права, и не желаем по никакъв начин да избягваме задълженията си. Просто бихме искали да имаме възможност да намерим общо решение, което да отчита ситуацията, в която се намираме.

Болно ми е да видя, че днес много от тях ни обръщат гръб, избягвайки дори обикновен поздрав, дори с участието на дъщерите ни, които нямат нищо общо с този въпрос. Ние не търсим състрадание, а разбиране и диалог. Ние сме честни хора и последното нещо, което искахме, беше да стигнем дотук.

Обръщам се към вас с надеждата, че можете да ни помогнете, да ни дадете съвет или да ни помогнете да излезем от тази ситуация. Искрено ви благодаря за вниманието и се извинявам, ако тази молба може да ви се стори необичайна.

С уважение и благодарност,

Марина