Уважаеми дарители!

Обръщам се към вас за помощ поради тежкото ми заболяване в напреднал стадий. За съжаление, поради състоянието ми, станах неработоспособен и дори ежедневните грижи за себе си ми причиняват затруднения. Целта ми е, въпреки безсилието ми, да не представлявам непосилна финансова тежест за семейството си.

Всяко, дори и най-малко дарение, е огромна помощ! Благодаря ви за вниманието и подкрепата.

За съжаление, моята история датира отпреди 11 години.

Тогава за първи път ми поставиха диагнозата, че имам злокачествен тумор. При вземането на проба се оказа, че точният тип е нискостепенна миксофибросаркома, която беше пораснала върху тазовата ми кост. В операционния протокол беше записано, че са отстранили тумор с големината на бебешка глава. Само че преди операцията ми направиха упойка в гръбнака, която се обърка и цялото ми ляво краче се парализира. Операцията беше успешна, туморът беше отстранен, но започнаха 30-те ми сесии лъчелечение, като аз ходех с инвалидна количка, защото лявото ми краче беше парализирано. Три месеца ходих с инвалидна количка, а след това с патерици на лъчелечението всеки ден. Тъй като ходех на лечение, крачето ми се възстанови само частично. (Ахилесовото ми сухожилие се скъси)

-След това през 2019 г. най-накрая намерих работа (ходех накуцвайки) и заради това трябваше да отида на белодробен преглед. Там получих втория удар! Метастази в белия дроб. Този вид рак се изследва от един-единствен човек в Унгария. Изпратиха ме при този специалист. Получих първата химиотерапия. След това контролен скенер, туморите бяха нараснали. Още един цикъл. Още химиотерапия – още растеж. Опитахме експериментално лекарство. Не помогна, но имаше тежки странични ефекти. След това лъчетерапия. Която не можеше да продължи дълго, защото изгаря белия дроб. Тук имаше малка пауза.

- През 2022 г. най-накрая ми казаха, че ще ме оперират. Претърпях двустранна белодробна операция в Будапеща. Извадиха 17 тумора. На пръв поглед всичко беше наред.

- През 2024 г. един тумор в белия дроб отново започна да расте леко. Затова ми предписаха още една химиотерапия, която през януари почти ме уби. После ми предложиха да опитаме с имунотерапия. След сериозно задушаване и кашлица контролната компютърна томография показа растеж. За съжаление, и това не помогна. Тогава, като последен опит, специалистът ми предписа още една химиотерапия. Така че през 2025 г. животът ми се състоеше само от ходене на някаква химиотерапия!

Междувременно се грижех за домакинството и отглеждах двете си дъщери, а съпругът ми ту работеше, ту ме возеше на лечение.

След това и последната химиотерапия през декември почти ме уби. Състоянието ми се влошаваше непрекъснато. Течността, която се натрупваше през цялата година в лявото ми бедро, вече почти го беше покрила изцяло. От веселата жена с тегло 88 кг ме превърнаха в такава с тегло 62 кг. Моят онколог напълно се отказа от мен и искаше да ме изпрати в хосписно отделение.

Получих пневмония и така започнах новата 2026 година в спешното отделение. Само че там не искаха да се занимават с мен, защото в документацията ми пишеше „Хоспис“. Не се предадох и с голямо усилие ме приеха в пулмонологията! Дадоха ми антибиотици. За съжаление, докторката каза, че туморът е в толкова напреднал стадий, че вече не могат да ми помогнат. Имам нужда от постоянен кислород, защото иначе нивото на кислород в кръвта ми пада толкова ниско, че започвам да се задушавам, сърцето ми бие по-силно и ми се вие свят. Затова ме изпратиха у дома с кислороден концентратор, който е апарат, работещ на 220 V.

(Има и преносим кислороден концентратор, но той не се покрива от здравната каса и струва около 500 000 форинта.) Така че, по същество, съм прикован към една машина и изглежда, че докато съм жив, ще остане така... Така че вече не мога да разчитам на никаква медицинска помощ, защото в момента не мога да бъда опериран... Постоянното ми снабдяване с кислород и свързаните с това тежести вече са доста тежки.

От 4 месеца не съм ходил никъде и се страхувам, че вече няма да имам възможност да го направя.

За съжаление, това вече ме изтощава психически. Трудностите на ежедневието! Не мога да си изпълнявам нормално задълженията в домакинството.

Искам да помогна на семейството си, защото напоследък изразходвахме и спестяванията си. За да не се налага да мисля няколко дни как да продължим и какво ще стане, ако...

За да мога, ако е възможно, в оставащото ми малко време да бъда наистина щастлива до края и да си отида с мисълта, че да, мама се опита, защото от 11 години се бори с болест, при която шансът за преживяемост е 1 година.

И най-накрая да можем да завършим ремонта на банята, започнат преди 3 години, както и цялата ни къща и плевнята, чиято северна стена се срути след по-силен дъжд.

И ако случайно се случи нещо лошо, съпругът ми да не се тревожи, защото от 11 години се борим заедно и наистина съжалявам, че ни се е паднала такава съдба. Нямаме приятели, а тези, които останаха, вече не знаят какво да правят с тази ситуация. За съжаление, 2025 г. беше посветена само на леченията, а 2026 г. вече е само за оцеляване. За това, че за съжаление всеки ден се приближавам към края. Затова се старая да живея всеки ден така, сякаш е последният...

Така една майка на две деца, болна от рак в терминален стадий, в крайното си отчаяние моли за твоята помощ!

(Ако някой има някакви съмнения, че съм измамница или лъжкиня, може спокойно да ми пише, а дори с удоволствие ще го поканя на кафе у дома.)

Ако нямате възможност да дарите, споделянето на тази публикация също ще помогне много!