Живея сама с 14-годишната си дъщеря и трите ни кучета. Живеем в къща, която е класифицирана като неприлична и трябва да я напуснем, защото собственикът я е обявил за продажба. Работя само на половин работен ден, защото имам тежка хронична бъбречна недостатъчност и ревматоиден артрит.

Затова отидох при социален работник, за да си намеря място за живеене, но тя отказа да ми помогне, докато не се отърва от кучетата си (които са част от семейството).

Тя ми каза, че за да си намеря жилище, трябва да се отърва от проблема (кучетата)!

Живеем в регион, в който жилищата под наем са в недостиг. За съжаление, търсенето е по-голямо от предлагането и цените на наемите скочиха.

Бихме искали да успеем да си купим малко собствено жилище, за да можем да гледаме на бъдещето по различен начин и най-вече, за да мога да подхождам към диализата си с по-малко притеснения относно жилището.

Дъщеря ми се обучава вкъщи и открихме, че има разстройство от аутистичния спектър. Ако останем без жилище, тя няма да може да посещава занятията си.

Благодарим на всички, които четат и ни помагат.

Сандрин