Казвам се Ференц Кристиан Тот, на 49 години съм.

Цял живот се стремях, въпреки обстоятелствата, да живея самостоятелно, с вдигната глава и чест, и да решавам проблемите си със собствени сили. Аз съм тих човек, който винаги се е гордял с това, че не е бил в тежест на никого. Сега обаче се озовах в такава житейска ситуация, от която вече не мога да се изправя нито физически, нито финансово със собствени сили – затова за първи път в живота си трябва да помоля за помощ.

Спортът ми даде нов живот, но съдбата отново ме подложи на изпитание

През 1992 г. ми поставиха диагноза стеснение на гръбначния канал. След операция в Германия през 1996 г. лекарите ми съобщиха шокиращата новина: до края на живота си ще трябва да живея в инвалидна количка. Като млад човек ми беше трудно да приема това, но не се предадох – в спорта намерих нова цел.

През 1997 г. започнах да се занимавам с вдигане на тежести на състезателно ниво. Научих се на невероятна издръжливост: станах многократен унгарски шампион, а през 1999 г. спечелих титлата на европейското първенство. Доказах на себе си и на света, че дори с тежка двигателна увреда е възможно да се постигат резултати.

Когато трудностите се стовариха върху мен

За съжаление, последните години ме поставиха в незаслужено трудно положение:

• Загубата на майка ми: От 2023 г. насам с пълна всеотдайност се грижех за тежко болната си майка в скромното ни ежедневие. През октомври 2024 г. неочаквано я загубих. Освен този душевен шок, това означаваше и че останах напълно сам на света.
• Нови операции и рехабилитация: В началото на 2025 г. заболяването ми на гръбначния стълб се обостри, поради което през април 2026 г. отново се наложи да ме оперират. Оттогава преминавам през рехабилитация и трябва да се науча отново дори на най-простите ежедневни движения.
• Без семейна подкрепа: Поради семейна трагедия сестра ми се грижи за отглеждането на четири непълнолетни деца, така че не мога да разчитам на никаква помощ и от нея.
• 
  

Самото ми препитание е застрашено

Поради здравословното ми състояние в момента не мога да поема работа. Цифрите, за съжаление, са драматични:

• Месечният ми доход: едва 63 915 Ft.
• Месечните ми неизбежни разходи: надхвърлят 225 000 Ft (наем от общината, комунални разходи, лекарства, такса за социална помощ и хранене, пътувания до лекари).
• Месечният ми дефицит: най-малко 161 000 Ft (в тази сума не са включени никакви непредвидени разходи).

Тъй като нямам собствен автомобил и шофьорска книжка (а поради заболяването си и така не бих могла да карам), пътуването до медицинските процедури ми налага огромна допълнителна финансова и физическа тежест.

Защо моля за помощ?

Никога не съм обичала да моля за помощ и сега също не събирам средства за по-удобен живот. Стартирах тази кампания, за да не остана без покрив над главата си, да мога да си плащам жизненоважните лекарства и да продължа рехабилитацията си.

Първата ми цел е да събера 2 500 000 Ft, с които да си осигуря сигурно жилище и основни средства за прехрана за следващата 1 година.

Вярвам, че помощта не означава само финансова подкрепа, а и шанс да продължа да водя самостоятелен и достоен живот. Всяко дарение, колкото и малка да е сумата, едно окуражаващо съобщение или СПОДЕЛЯНЕТО на кампанията са огромна помощ и лъч на надежда за мен!

Изразявам искрената си благодарност за всяка помощ.

С уважение:

Ференц Кристиан Тот

Казвам се Ференц Кристиан Тот и съм на 49 години.

През целия си живот, въпреки обстоятелствата, винаги съм се стремил да живея независимо, с достойнство и чест, и да преодолявам предизвикателствата със собствени сили. Аз съм тих човек, който винаги се е гордял с това, че никога не съм бил в тежест на никого. Сега обаче съм стигнал до момент в живота си, в който вече не мога да се изправя сам – нито физически, нито финансово. Ето защо, за първи път в живота си, трябва да помоля за помощ.

Когато трудностите се натрупаха една върху друга

Последните няколко години донесоха незаслужени трудности:

• Загубата на майка ми: От 2023 г. нататък се грижех с пълна всеотдайност за тежко болната си майка в нашето скромно ежедневие. През октомври 2024 г. внезапно я загубих. Освен огромния емоционален шок, това означаваше, че останах напълно сама на света.
• Нови операции и рехабилитация: В началото на 2025 г. състоянието на гръбначния ми стълб се повтори, което наложи още една голяма операция на гръбначния стълб през април 2026 г. В момента преминавам през рехабилитация, като трябва да се науча отново дори на най-простите ежедневни движения.
• Липса на семейна подкрепа: Сестра ми се грижи за четири непълнолетни деца след семейна трагедия, така че не мога да разчитам на никаква финансова помощ от нея.
• 
  

Основното ми препитание е застрашено

Поради здравословното ми състояние в момента не мога да работя. Финансовата реалност е сурова:

• Месечният ми доход: едва 63 915 HUF (около 160 евро)
• Неизбежните ми месечни разходи: над 225 000 HUF (около 570 евро), които включват общински наем, комунални услуги, лекарства, такси за социална помощ и хранене, както и транспорт до лечебни заведения.
• Месечният ми дефицит: най-малко 161 000 HUF (около 410 евро), без да се отчитат неочаквани разходи.

Без кола или шофьорска книжка (която физически не мога да притежавам поради увреждането си), придвижването до медицинските прегледи създава огромно допълнително финансово и физическо бреме.

Защо моля за помощ?

Никога не съм обичала да моля за помощ и не събирам средства за по-комфортен начин на живот. Започнах тази кампания, за да не загубя покрива над главата си, за да мога да си позволя необходимите лекарства и за да продължа физическата си рехабилитация.

Основната ми цел е да събера 2 500 000 HUF (около 7 000 евро), което ще ми гарантира жилище и ще покрие основните ми жизнени нужди за следващите 12 месеца.

Вярвам, че помощта не е само финансова подкрепа, а истинска възможност да продължа да водя независим и достоен живот. Всяко малко дарение, окуражаващо съобщение или СПОДЕЛЯНЕ на тази кампания е огромна помощ и лъч надежда за мен!

Дълбоко съм благодарна за всяка подкрепа.

С уважение,

Ференц Кристиан Тот