Тази снимка е направена в Непал, където започна моето пътуване, белязано от дисциплина и решителност. Заедно с приятелите ми тренирахме всеки ден – не за удоволствие, а за бъдещето, в което вярвахме. Спестихме собствени средства и с малко държавна подкрепа построихме прост парк, за да можем да тренираме заедно. Не беше нещо голямо – но беше изградено с жертви, единство и надежда.

Никога не тренирахме само за себе си. Отворихме пространството и сърцата си за по-малките ни братя и сестри на възраст 15–16 години, мотивирайки ги да изберат здраве, дисциплина и цел. Не само да се присъединят към армията, но и да изградят силни животи и силни умове.

Тези дни бяха изключително трудни. Имаше моменти на изтощение, съмнение и борба – но ние не се предадохме. Приятелството стана нашата сила. Трудолюбието стана нашият отговор. Днес тази борба има смисъл: един от моите приятели служи в британската армия, друг – в армията на Сингапур.

Пътуването ми все още не е приключило. Мечтата ми е да служа във френската армия. За да преследвам тази мечта, напуснах родината си, родителите си и всичко, което обичам, и дойдох в Хърватия. Тук съм сама, изправена пред несигурността, но отказвам да се откажа.

Това не е просто мечта – това е ангажимент. И с вашата подкрепа ще продължа да вървя напред.