„Не съм просто диагноза. Аз съм човек.“

Казвам се Петя , на 21 години съм. Преди около 8 месеца животът ми се преобърна – чух онези думи, които никой не иска да чуе:

„Имате рак.“

Рак на таза. Операцията е невъзможна – рискът е прекалено голям: парализа или дори смърт. Остана ми само един избор – да се боря. Със сила. Със сълзи. С надежда.

Но болестта ми отне не само здравето. Отне ми и част от хората. Мнозина започнаха да ме избягват – не защото не ме обичат, а защото не знаят как да се справят с това. А аз просто исках някой да остане.

Не искам да съм сама. Не искам да се чувствам невидима. Аз съм още тук. Сърцето ми още бие. Душата ми още мечтае.

Обичам природата. Обичам да се разхождам с кучетата си. Да гледам състезания с коли и мотори, да усещам тръпката на живота. Обичам музиката. Пътуванията. Простичките моменти, в които съм щастлива.

Животът ми има смисъл. И си струва.

Днес ти пиша, защото имам нужда от помощ.

Лечението ми е скъпо. Надеждата – още по-ценна.

Ако можеш и искаш да ми подадеш ръка – ще значи всичко за мен.

Дарителска сметка:

IBAN: BG47STSA93001528103973

Получател: Петя Тодорова

Не ме съжалявай. Повярвай в мен.

Нека заедно направим чудото възможно.

Благодаря ти.