Скъпи приятели,

Преди дванадесет години за първи път чух диагнозата: неврогенна остеоартропатия на Шарко. За съжаление, твърде късно. Болестта беше напълно унищожила крака и глезена ми. Единственото решение по онова време (потвърдено от трима лекари) беше ампутация. Единадесет години след ампутацията отново трябва да се справям с тази болест. Чрез професор Дейвид Армстронг от САЩ намерих специалисти от Полша, които се занимават с „крака на Шарко“. Болестта е в напреднал стадий, което се вижда от приложените рентгенови снимки, но има шанс този път да успеем да спасим крака ми. На лечение съм от 16 месеца. За съжаление, лечението се провежда на търговска основа и извън мястото, където живея. Това е свързано с високи разходи, които на този етап вече не съм в състояние да поема сам. Особено като се има предвид, че редовното лечение на много други заболявания отнема огромни ресурси. Лечението няма да ми върне здравия крак, но след приключването на лечението и рехабилитацията той до известна степен ще възвърне основната си функционалност, макар че в този случай е трудно да се говори за някакво трайно приключване на лечението.

Освен това от почти четири години съм сляпа с едното око, а зрението ми с другото е постоянна борба. Въпреки увреждането си, пет пъти съм изминавала „Камино де Сантяго“. Обичам света, хората, срещите. Не знам колко време ми остава, но искам да се боря до края, дарявайки на другите надежда и усмивката си. Средствата, събрани в рамките на тази кампания, ще бъдат използвани за лечение и ежедневни нужди.

Мотивацията ми да започна тази кампания дойде от Даниел – мой приятел, с когото се запознах по време на последния ми „Камино“ през 2023 г. Бих искала да се върна на пътя. Може би вече няма да е възможно, но ще бъда вечно благодарна за всяка среща, всеки разговор и всеки човек, когото съм срещнала в живота си. Някои бяха подарък за мен, други – урок. Благодарна съм за всичко. 

Бих искала да благодаря на всеки един от вас за всички прояви на доброта и подкрепа. Благодаря ви, че сте с мен!!