Казвам се Джоана. Аз съм самотна, 54-годишна жена. От детството ми животът ми е борба за оцеляване. Отначало само емоционално, а по-късно и материално. Никога не се отказах и не загубих надежда и мотивация. За съжаление дойде денят, в който се разболях от тежка, напълно резистентна на лекарства депресия. Тъй като не можех да разчитам на помощ от семейството си, а лекарствата не помагаха, потънах в пълна безпомощност в продължение на 9 години. Много пъти ми се искаше да отнема живота си, но онази малка искрица надежда, че всичко ще бъде наред, винаги побеждаваше. Накрая излязох от депресията и отново бях в състояние да живея и да действам. Тези години на болест, когато често не бях в състояние да се грижа дори за елементарни неща, обаче се оказаха изпълнени с последствия... Заради действията на моите роднини загубих апартамента си. Дойде денят, в който бях принуден да опаковам най-необходимите си вещи и да отида в приют за бездомни. Започна кошмарът, един от най-големите в живота ми. Да се измъкнеш от бездомността е много трудно, не знам дали изобщо е възможно за хора като мен. Въпреки това най-накрая си намерих работа, която ми позволи да наема сам малък едностаен апартамент. За съжаление загубих работата си и поради възрастта си не можах да си намеря нова, която да е достатъчно стабилна и добре платена, за да продължа да наемам студиото. Започнах да ходя на работа в чужбина с надеждата, че по-високите доходи най-накрая ще ми позволят да си стъпя на краката. През целия си живот съм работил физически и това беше единствената работа, която можех да приема. Годините обаче минаваха и все по-неприятни здравословни проблеми станаха причина да загубя работата си. Стандартите за работа на тези места са много високи и са съобразени с възможностите на младите хора. Осъзнах, че вече нямам и най-малък шанс да спечеля достатъчно пари, за да си купя дори най-малкото студио. За ипотечен кредит, както може би се досещате, изобщо не може да става дума. Гледам към бъдещето с нарастващ страх... Страхувам се, че ще дойде ден, в който ще бъда принуден да се върна в приют за бездомни и да доживея дните си там. Тази мисъл ме ужасява. Ето защо се обръщам към хората с добри сърца... Помогнете ми да си върна надеждата. Помогнете ми да преодолея паническия си страх при мисълта за бездомна старост... Вие, добри хора, сте последната ми надежда...

Пожелавам на всеки от вас щастливо бъдеще, а на тези, които биха искали да подкрепят дори с най-малката сума сбъдването на мечтата ми да имам собствени четири стени, благодаря предварително от цялото си сърце