Ирис е едно прекрасно 4-годишно момиченце, дългоочаквано и много желано дете. През тези години, откакто тя изпълва сърцата и живота ни, забелязахме, че проявява някои признаци на аутизъм, но ни беше трудно да си представим, че може да страда от аутизъм. Но преди 3 месеца събрахме кураж и решихме да отидем при специалист, за да разберем защо не притежава всички умения, сред които и езиковите, които би трябвало да има на тази възраст. Беше й поставена диагноза аутизъм от средна степен. Казаха ни, че е умно дете, че въпрос за умствена изостаналост дори не стои и че има големи шансове да се интегрира в обществото – това е истинско противоречие. Тя чете от 3-годишна възраст, на румънски и на английски, въпреки че все още не говореше нищо друго освен няколко думи. От два месеца правим терапия (благодаря на Бога, имахме шанса и късмета да се възползваме от безплатни сесии, но не се знае дали за неограничен период) и тя напредва изключително добре. Тя е много по-разговорлива, по-активна и по-внимателна. Благодаря на Бога за това. Но поради финансовото ни състояние се случи да пропуснем няколко сесии. Единственото ми желание е да видя детето си добре и сърцето ми се къса, когато виждам, че не мога да му дам шанс, защото нямам пари за път. Това, което искам, е да мога да бъда спокойна, че никога повече няма да пропуснем сесиите, които тя очаква с нетърпение (защото винаги е нетърпелива да отидем да „си играем“ с момичетата) и които са много важни за възстановяването й. Благодарна съм ви за всякаква помощ, колкото и малка да е тя.