Намирам се в безизходно положение.

Ние сме семейство земеделски стопани, които се занимават със своя дейност, но поради обстоятелствата в света и бизнес решения, които се оказаха пагубни, стигнахме до задънена улица. Намираме се в ръцете на безмилостни събирачи на дългове, които се възползват от положението ни и ни заплашват с запориране на имущество, ако не им дадем парите, които изискват за дълговете (дори без знанието на кредиторите, с които преговаряме директно). Баща ми не показва всичко, но вече не крие отчаянието си, не спи, майка ми страда от това, вече е загубила спестяванията си, важи старата поговорка „в къща, където няма хляб, всички се карат и никой няма право“; аз ще стана баща през януари и се виждам без бъдеще, без сили да се боря. Това е отчайващо.

Но, както всичко в живота, само смъртта няма решение. В този случай се опитваме да продадем един парцел и веднага щом го продадем, ще изплатим дълговете и ще се отървем от изнудването. Ще имаме бъдеще. Трябва само да продадем парцела. Бързо.

Не знам дали ще успеем да го продадем утре или чак след месец, но след месец ще е късно. Нямаме пари да се грижим за лозето, да започнем гроздобера, да поддържаме трактора... само не казвам, че нямаме пари за храна, защото зеленчуковата градина и животните ни хранят. И нямаме пари да се справим с колекторите, които всеки момент ни заплашват, че ще дойдат да ни вземат оборудването, необходимо за работата ни – трактора и машините. Веднага щом продадем земята, ще успеем да стабилизираме нещата.

Не моля за дарение, а само за заем, докато успеем да осъществим продажбата.