Тук съм от отчаяние.

Ние сме семейство фермери със собствен бизнес, но поради обстоятелствата в света и бизнес решения, които се оказаха пагубни, стигнахме до задънена улица. Попаднали сме в ръцете на безмилостни събирачи на дългове, които се възползват от положението ни и заплашват да конфискуват имуществото ни, ако не им дадем парите, които искат по дълговете (дори без знанието на кредиторите, с които сме преговаряли директно). Баща ми не показва всичко това, но вече не крие отчаянието си, не спи, майка ми страда от това, вече е загубила спестяванията си, важи старата поговорка "в къща, в която няма хляб, всички се карат и никой не е прав", а аз през януари ще стана баща и се виждам без бъдеще, без сили да се боря. Безнадеждно е.

Но както всичко останало в живота, само смъртта няма решение. В този случай се опитваме да продадем парче земя и щом го продадем, ще изплатим дълговете и ще се отървем от изнудването. Ще можем да имаме бъдеще. Просто трябва да продадем земята. Бързо.

Не знам дали ще можем да я продадем утре или след месец, но след месец ще е твърде късно. Нямаме пари да обработим лозето, да започнем да събираме реколтата, да поддържаме трактора... Не казвам, че нямаме пари да ядем, защото градината и животните ни хранят. И нямаме пари да се справим със събирачите на дългове, които ни заплашват всеки момент да дойдат и да ни вземат оборудването, което ни е необходимо за работа, трактора и машините. Веднага щом земята бъде продадена, ще можем да стабилизираме нещата.

Не искам пари назаем, а само назаем, докато успеем да реализираме продажбата.