Реших да се боря с тумора на мозъка и да си върна предишния живот

Какво може да каже човек 2 месеца преди 55-ия си рожден ден, когато животът му се разпада на парчета за миг?

Че обича семейството си, децата си, мястото, където живее, приятелите си и времето, прекарано с тях. Да ходи на излети и да кара колело, да слуша музика, да чете книги и да разговаря дълго с децата си.

Изведнъж всичко се промени.

Главоболие, умора, затруднения в говора. Болница, компютърна томография и диагнозата – мозъчен тумор. Всичко се случи много бързо. Две седмици по-късно вече бях в Клиниката по неврохирургия за операцията. След операцията говорът ми се подобри и всеки ден обикалях цялата клиника, за да съм във възможно най-добра форма.

В средата на юли разбрахме, че заболяването ми е глиобластома, която е най-агресивният вид мозъчен тумор, а средната продължителност на преживяемостта на пациентите е 10-15 месеца.

Следващите два дни бяха ужасни.

Реших, че докато е възможно, ще се боря с болестта. През август започвам лъчелечение и химиотерапия, спазвам строга диета, опитвам се да запазя вътрешното си равновесие и доброто си настроение, както и теглото и физическата си форма. В Унгария обаче няма достъп до по-нататъшно лечение.

Имунотерапия в Германия

След ужасните дни прочетох, че в Германия се предлага имунотерапия, която дава добри резултати при пациенти с глиобластома. Персонализираната ваксинална терапия, продължаваща месеци, подпомага имунната система в борбата с рака. 

Реших, че и аз ще участвам в програмата.