Здравейте на всички, извинявам се, че ви безпокоя и че пиша на хора, с които нямам удоволствието да се срещна лично, но се намирам в толкова трудна ситуация, че не виждам друг изход. Аз съм човек, който винаги се е борил с достойнство и никога не е просил. Днес обаче се оказва, че трябва да помоля за помощ със сърцето си в ръка. Животът ми е белязан от болезнени загуби: баща ми, брат ми, а напоследък и снаха ми. Грижа се за болната си майка и работя усилено в сферата на грижите за възрастни хора, но от месеци не мога да си намеря стабилна работа, а разходите се трупат.

Сега се намирам в ъгъла: застраховката на колата ми, която е стара, но незаменима за придвижване, е изтекла. Без нея не мога да ходя на работа или да пазарувам за семейството. **300 евро** могат да ми дадат глътка въздух, като ми позволят да си оправя застраховката и да продължа отново. За мнозина това не е голяма сума, но за мен тя би означавала разликата между това да бъда парализиран и да имам надежда.

Не моля от мързел или безразличие: винаги съм работил усилено, но сега се чувствам задушен. Ако някой може да ми помогне, дори и с малък принос, ще му бъда безкрайно благодарен. Обещавам, че веднага щом си намеря работа, ще върна услугата на тези, които се нуждаят от нея, защото знам какво означава да си в нужда.

Благодаря ви от цялото си сърце, че ме изслушахте, и отново се извинявам за това съобщение. Ако можете, моля, споделете молбата ми: понякога един малък жест може да спаси живот.

С благодарност и смирение....