Скъпи приятели

Казвам се Тереза Жиркова и съм завършила социална работа.

С удоволствие приех предизвикателството да водя кампания за набиране на средства в подкрепа на шестдесет деца от Газа.

Тези деца, засегнати от войната и принудителното разселване, се нуждаят от нашата помощ. Вярвам, че всяко дете има право на образование, и съм благодарна, че мога да допринеса за по-доброто им бъдеще, дори и по малък начин.

В сърцето на страданието на Газа, където всеки ъгъл е белязан от разрушения, от една малка, разкъсана палатка блести необикновена светлина. Тази палатка не е просто подслон, а истинско училище на надеждата. Казвам се Асмаа Халил Абу Мандел (42 г.) и работя като учителка в бежанския лагер Магази. Когато войната лиши много деца от образование, реших да не ги оставям да бъдат погълнати от страха и невежеството. Заедно с още трима учители създадохме малко импровизирано училище - палатка, където преподаваме на децата с ограничени средства. Използваме стари черни дъски и седим на земята, но решимостта ни остава несломима.

Всеки ден шестдесет деца се учат да четат, пишат и да мечтаят отново тук. Палатката обаче е изправена пред много проблеми - тя тече, липсват маси, тетрадки и електричество. Въпреки това децата идват ден след ден с очи, пълни с надежда. Мечтаем един ден тази палатка да се превърне в истинска класна стая - безопасна, приветлива и оборудвана с всичко, от което децата се нуждаят, за да учат. Вашата помощ ще означава за нас повече от материална подкрепа.

Тя би означавала надежда и бъдеще за шестдесет деца, които войната е откъснала от домовете им.

Дайте своя принос за Училище на надеждата още днес и върнете на децата силата да живеят!

Скъпи приятели.

Казвам се Тереза Жиркова и като завършващ студент по социална работа с радост приех предизвикателството да водя кампания за набиране на средства в подкрепа на шестдесет деца от Газа. Тези деца, засегнати от войната и принудителното разселване, се нуждаят от нашата помощ.

Вярвам, че всяко дете има право на образование, и съм благодарна, че мога да допринеса за тяхното по-добро бъдеще, дори и по малък начин.

Сред страданията на Газа, където всеки ъгъл е белязан от разрушения, от една малка разкъсана палатка се излъчва необикновена светлина. Тази палатка не е просто подслон, а истинско училище на надеждата.

Казвам се Асмаа Халил Абу Мандел (42 г.) и работя като учителка в бежанския лагер Магази.

Когато войната лиши много деца от образование, реших да не позволявам на страха и невежеството да ги погълнат.

Заедно с още трима учители създадохме малко импровизирано училище - палатка, в която преподаваме на деца с ограничени средства. Използваме стари черни дъски и седим на пода, но решимостта ни остава несломима.

Всеки ден шестдесет деца се учат да четат, пишат и да мечтаят отново. Палатката обаче е изправена пред много проблеми - тя тече, няма чинове, няма тетрадки и електричество. Въпреки това децата идват ден след ден с очи, пълни с надежда. Мечтаем един ден тази палатка да се превърне в истинска класна стая - безопасна, приветлива и оборудвана с всичко, от което децата се нуждаят, за да учат.

Вашата помощ ще означава за нас повече от материална подкрепа.

Тя означава надежда и бъдеще за шестдесет деца, които са били откъснати от домовете си от войната.

Дарете днес за Училището на надеждата и върнете на децата силата да живеят!