Скъпи приятели

Казвам се Тереза Йиркова и съм завършила социални дейности.

С радост приех предизвикателството да ръководя кампания за набиране на средства в подкрепа на шестдесет деца от Газа.

Тези деца, засегнати от войната и принудителното разселване, се нуждаят от нашата помощ. Вярвам, че всяко дете има право на образование и съм благодарна, че мога да допринеса за по-доброто им бъдеще, макар и с малко.

В сърцето на страданията на Газа, където всеки ъгъл е белязан от разруха, от една малка, окъсана палатка блести необикновена светлина. Тази палатка не е просто подслон, а истинско Училище на надеждата. Казвам се Асмаа Халил Абу Мандил (42) и работя като учителка в бежанския лагер Магази. Когато войната лиши много деца от образование, реших да не позволя да бъдат погълнати от страха и невежеството. Заедно с още трима учители създадохме малко импровизирано училище – палатка – където обучаваме децата с ограничени ресурси. Използваме стари черни дъски и седим на земята, но решимостта ни остава непокътната.

Всеки ден шестдесет деца се учат да четат, пишат и мечтаят отново тук. Палатката обаче се сблъсква с много проблеми – пропуска вода, липсват маси, тетрадки и електричество. Въпреки това децата идват ден след ден с очи, изпълнени с надежда. Мечтаем един ден да превърнем тази палатка в истинска класна стая – сигурна, гостоприемна и оборудвана с всичко необходимо за ученето на децата. Вашата помощ би означавала за нас нещо повече от просто материална подкрепа.

Тя би означавала надежда и бъдеще за шестдесет деца, които са били откъснати от домовете си от войната.

Дарете за „Училището на надеждата“ още днес и върнете на децата силата да живеят!

Скъпи приятели.

Казвам се Тереза Йиркова и като завършила социална работа с радост приех предизвикателството да ръководя дарителска кампания в подкрепа на шестдесет деца от Газа. Тези деца, засегнати от военния конфликт и принудителното изселване, се нуждаят от нашата помощ.

Вярвам, че всяко дете има право на образование и съм благодарна, че мога да допринеса за по-доброто им бъдеще, макар и с малка част.

Сред страданията в Газа, където всеки ъгъл е белязан от разруха, от малка разкъсана палатка излъчва необикновена светлина. Тази палатка не е просто подслон, а истинска „Училище на надеждата“.

Казвам се Асмаа Халил Абу Мандиил (42) и работя като учителка в бежанския лагер Магази.

Когато войната лиши много деца от образование, реших, че няма да позволя страхът и невежеството да ги погълнат.

Заедно с още три учителки създадохме малко импровизирано училище – палатка, където с ограничени средства обучаваме децата. Използваме стари дъски и седим на земята, но нашата решителност остава непоколебима.

Всеки ден тук шестдесет деца се учат да четат, пишат и отново да мечтаят. Палатката обаче се сблъсква с много проблеми – пропуска вода, липсват маси, тетрадки и електричество. Въпреки това децата идват ден след ден с очи, пълни с надежда. Мечтаем един ден да превърнем тази палатка в истинска класна стая – сигурна, уютна и оборудвана с всичко, от което децата се нуждаят, за да учат.

Вашата помощ би означавала за нас повече от просто материална подкрепа.

Тя означава надежда и бъдеще за шестдесет деца, които са били изтръгнати от домовете си от войната.

Дарете днес за „Училището на надеждата“ и върнете на децата силата да живеят!