Преди много години направих грешка, която беше последвана от верига от грешкиһттр://.... Беше лошо време, не можех да забременея и не исках да се отказвам, затова си направих много прегледи, изследвания, лечения... всички те бяха доста скъпи и взех малък заем... Ето я първата ГОЛЯМА грешка, 1500 евро... Със заема дойде и кредитна карта... След една година положението се влоши, почти бях приключил с изплащането на заема, но имах две кредитни карти, които трябваше да изплащам всеки месец... Срамувах се... Не казах нищо на никого... Не спях нощем, мислейки какво да правя... Междувременно таксите за апартамента ставаха все по-високи и по-високи всяка година... Накрая забременях и там разходите отново се увеличиха,

Реших да сменя банката и те ме посъветваха да взема по-голям кредит, за да затворя всичко и да започна отначало. Стигнах дотам, че изтеглих заем от 10 000 евро, за да платя за грешките, допуснати тайно от партньора ми, който не беше наясно с всичко, и тогава отново дойдоха високите разходи за кондоминиума... COVID... Ужасяващите увеличения на цените на електроенергията и газа... Отново имах проблеми и трябваше да плащам този заем... всеки месец... между вноската и разходите заплатата ми не стигаше... и през 2022 г. по съвет на банката вземаме по-дълъг заем... 10 години... с по-ниска вноска.... По-поносими, почти "забравими" 200 евро на месец... Но общата сума е 25 хиляди... 5 хиляди за лихви... Много висока... И особено винаги без да казвам на партньора си...

Това ще приключи през 2032 г. ....

Към днешна дата се оказвам с 19 хиляди (от 25), които все още трябва да платя, и още 5 хиляди, които плащам на банката и ще приключа през 2027 г... Общо всеки месец 400 евро от заплатата ми отиват за дълговеһттр://.... Останалото използвам за семейния живот.

Страх ме е, вечно съм неспокойна, не се усмихвам толкова много, колкото преди, живея в страх, че ще разберат колко съм задлъжняла... за да не се чувствам много зле вечер, от страх, срам и вина се опитвам всячески да "забравя" факта, че имам толкова голям дълг... Което, освен това, не ми е донесло нито икономическо спокойствие, нито нещо конкретно в замянаһттр://.... И продължавам така, сред хиляди трудности, оцелявам и се опитвам да не позволя на семейството ми да изпитва липса на нищо, но нощем... Нощем знам... И плача... И се страхувам, че той ще разбере какво съм направила и мисля, че ще ме изостави, няма да ми се довери повече, знам... Но 10 години са много време... 2032 г. е далече... И аз търся решения, докато се опитвам да си стъпя на краката....

Най-накрая мога да говоря с него за тревогите си... Изповядвам му част от истинатаһттр://.... Тази от 5000 и вече се чувствам много по-добреһттр://.... В момента, след внезапната смърт на майка му, парите също са лоша мисъл за него, която не го оставя да спи спокойно, част от сметките са блокирани в очакване да приключи наследството, тогава ще има плащане и за това, никой не знае колко...

сега той знае за 5000, но не и за 20 000... и ми помага да се науча да заделям и аз нещо настрана, но е трудно да разчитам на 1200 евро и днешните разходи за живот, сметки, все по-скъпи цени на храната... Но мога да го направя, ще се боря, но ще се справя.

Но проблемът ми е в това, което той не знаеһттр://.... И това, което той никога не трябва да разбере... и вината, която ме трови...

Как би могъл да разбере?

Един ден той би искал да се премести в дома от детството си, но там има работа за изпразване, поправка на тръби, подове, врати, мебелиһттр://.... За това ще са необходими пари! А и трябва да закрием ипотеката на апартамента, в който сме сега, и да вземем друга, за да поправим къщата... След една година, а може би и повечеһттр://.... И се страхувам, че ако кандидатствам за друг ипотечен кредит... ще се разбере какво съм направила... Трябва първо да го реша...

Това е историята... Досега...

За съжаление не мога да помоля някой друг за помощ, родителите ми живеят с пенсията си и също плащат ипотеката на къщата си, брат ми няма толкова пари и също плаща къщата си...

Моля се всяка вечер да намеря решениеһттр://.... Но не мога да го намеря...

Ще ми трябват 20 хил. лв. за подаръкһттр://.... Някой, който е готов да ги даде и да забрави за тях... Да го пазим в тайна завинаги.

Кой би имал този шанс? В замяна освен огромната ми благодарност за живота мога да подам ръка и да направя нещо отдалечеһттр://....

Благодаря на всеки, който би искал да ми помогне да възвърна спокойствието и усмивката си