Добавяме и нашата история.

През зимата на 2020 г. получихме ключа за НАШАТА къща.

Никога повече няма да й се налага да се мести, а Клара ще получи къщата по-късно, така че няма да й се налага да търси онези ужасно скъпи подквартири и ще има някаква основа за живота си, когато аз нямах такава от родителите си.

Но след този голям ентусиазъм последва малък удар под кръста.

Имаме само пет години, за да изпълним енергийните изисквания.

Това означава пълно обновяване на къщата от пода до покрива.

Общо, със собствените ни спестявания, разполагахме с около 52 000 евро

Направихме всичко сами, за да спестим колкото се може повече пари, защото те със сигурност ще ни трябват другаде.

Беше необходимо да се опънат всички кабели, тръби за отпадъци, водопроводни тръби...

Един наш приятел, професионален електротехник, инсталира електричеството, така че и там спестихме много пари, защото можехме да имаме всичко само на покупна цена, така че нямаше ДДС.

Майсторите, които трябваше да излеят бетона за пода, навсякъде опаковаха депозита и се изнесоха от земята.

Никой не отговаряше на телефона, не отговаряше на имейли и дори полицията не успя да се свърже с тях.

Изпаднах в паника!

Но казват, че в краен случай познаваш приятел!

Започнах отново да намирам надежда, че ще успеем да се справим с всичко навреме.

Грешка...

През покрива на къщата ни течеше...

Обадих се на няколко фирми и търговци, за да видя дали могат да дойдат и да предложат нов покрив, но никой от тях не

не пожела да отстъпи от цена от 50 000 евро...

Не можех да си го позволя!

Така че беше намерено временно решение за уплътняване на покрива и се надявах, че то ще издържи известно време.

Покривът смело издържа до 16.02.2022 г...

Вятърната буря "Юнис" премина през Европа и отнесе покрива...

След 2 дълги часа в застрахователния офис успях да се прибера вкъщи, но една възрастна дама ме пропусна на кръстовището и се блъсна в нас. Застрахователната компания оцени щетите на 10 000 евро. ....

Ремонтът излезе от спестяванията за ремонта. Защото имах нужда от колата.

Имах работа на пълен работен ден + почасова работа, а Клара трябваше да ходи на детска градина... Не можехме да функционираме без кола, защото всичко беше далеч.

Дори след 5 месеца все още не бяхме се преместили никъде. Все още няма новини.

Поне през май 2022 г. получихме становище за застрахователно обезщетение за отнесения покрив.

Застрахователната компания ще ни изплати обезщетение в размер на 2850 евро.

Междувременно продължихме да строим, като използвахме налични материали, които намерихме много евтино или дори безплатно за събиране в интернет

Лято 2022 г.

По време на лятната ми работа като охранител на фестивала се запознах с нов партньор.

Той започна да помага в работата по къщата и след няколко седмици се премести при нас.

През следващите няколко седмици всичко работеше, работата по къщата се движеше напред, с изключение на воденето на домакинството и финансите, свързани с него.

Всяка молба за помощ завършваше със спор и безброй физически нападения.

Вкъщи цялата работа спря завинаги.

Страхувах се да му кажа да си тръгне, защото когато се опитвах, той отново ме нападаше.

Бюджетът, който бях спестила за ремонт на къщата, намаляваше с всеки изминал ден, защото бях принудена да го използвам за водене на домакинството.

Живеех в страх и несигурност до август 2024 г., когато дъщеря ми дойде да ме помоли отново да бъда нейната весела майка, каквато беше преди. Намерих смелост да му кажа, че искам да си тръгне. Последва огромна драма, но той си тръгна.

Но с неговото заминаване дойдоха и допълнителни усложнения.

Нямах кола. Затова трябваше да кандидатствам за още един заем от банката и да си купя нова.

Но дори след като се отървах от страха от партньора си и реших проблема с колата, той беше заменен от страха, че нямам достатъчно време да поправя къщата.

Намираме се в последната година и трябва да успеем да сложим нов покрив, да изолираме къщата и да свържем отоплението.

Това са все огромни неща и благодарение на всичко, което се случи през последните няколко години, не ми останаха много сили дори да стана сутрин от леглото и да изглеждам весела или да се усмихвам на работа, когато всяка сутрин ставам, знаейки, че съм се провалила като майка и не мога да осигуря на дъщеря си дори онова щастливо и цветно детство.

Но тъй като вече наистина не знам какво да правя, опитвам силата на обществените медии

и бих искала да помоля и вас за помощ - всеки 5 евро ще ни помогнат да съберем достатъчно, за да не живеем в страх, че ще загубим дома си!

Много ви благодаря за разбирането и желанието да помогнете и ви моля да споделите нашата история.