Добавяме и нашата история.

През зимата на 2020 г. получихме ключа от НАШИЯ дом.

Вече няма да се налага да се местим и по-късно къщата ще остане на Кларка, за да не се налага да търси тези ужасно скъпи квартири под наем и да има някаква основа за живота си, която аз самата не получих от родителите си.

Но след този голям ентусиазъм дойде малък удар под пояса.

Имаме само 5 години, за да изпълним енергийните изисквания.

Това означава пълна реконструкция на къщата от пода до покрива.

Общо с нашите собствени спестявания имахме около 52 000 евро.

Всичко правихме сами, за да спестим колкото се може повече пари, защото със сигурност ще ни трябват за друго.

Беше необходимо да прокараме цялата електроинсталация, канализационните тръби, водопровода...

Електричеството ни беше инсталирано от приятел, електротехник по професия, така че и там спестихме доста пари, защото всичко ни излезе само на себестойност, т.е. без ДДС.

Майсторите, които трябваше да излеят бетонната основа за пода навсякъде, взеха аванса и изчезнаха безследно.

Никой не вдигаше телефона, не отговаряше на имейлите и дори полицията не успя да ни помогне.

Изпаднах в паника!

Но казват, че в беда познаваш приятеля си!

Започнах отново да намираме надежда, че ще успеем да се справим навреме.

Грешка...

Вкъщи ни тече от покрива...

Обадих се на няколко фирми и майстори, дали могат да дойдат да погледнат и да дадат оферта за нов покрив, но никой от тях

не се спря на цена от 50 000 евро...

Това не можех да си позволя!

Така че намерихме само временно решение как да уплътним покрива и се надявах, че ще издържи за известно време.

Покривът издържа до 16.02.2022 г...

Във Европа вилнееше бурята „Юнис“ и ни отнесе покрива...

След дълги 2 часа в офиса на застрахователната компания можех да се прибера у дома, но една възрастна дама ме пренебрегна на кръстовището и се блъсна в нас. Застрахователната компания оцени щетите на 10 000 евро....

Ремонтът беше платен от спестяванията за реконструкция. Защото имах нужда от колата.

Имах работа на пълен работен ден + допълнителна работа, а Кларка трябваше да ходи на детска градина... Без кола не можехме да функционираме, защото всичко беше далеч.

Дори след 5 месеца все още не бяхме стигнали доникъде. Все още нямаше нови новини.

През май 2022 г. най-накрая получихме становище по застрахователния случай относно отлетялата покрив.

Застрахователната компания ще ни изплати обезщетение в размер на 2 850 €.

Междувременно продължихме да строим, като използвахме наличните материали, които намерихме много евтино или дори безплатно, срещу транспорт, в интернет

Лято 2022 г.

По време на лятна работа на фестивал като охрана срещнах нов партньор.

В началото ми помагаше с работата по къщата, а след няколко седмици се премести при нас.

Всичко вървеше добре още няколко седмици, работата по къщата напредваше, с изключение на домакинството и свързаните с него финанси.

Всяка молба за помощ завършваше с кавга, а безброй пъти и с физическо насилие.

Вкъщи всички работи спряха завинаги.

Страхувах се да му кажа да си тръгне, защото когато опитах, той ме нападна отново.

Спестените ми средства за ремонта на къщата намаляваха с всеки изминал ден, защото бях принудена да ги използвам за издръжката на домакинството. 

Живеех в страх и несигурност до август 2024 г., когато дъщеря ми дойде да ме помоли да бъда отново веселата й майка, както преди, защото се страхува. Намерих смелост и му казах, че искам да си тръгне. Последва огромна драма, но той си тръгна.

Но с неговото напускане дойдоха и други усложнения.

Нямах кола. Затова трябваше да кандидатствам за още един кредит в банката и да си купя нова.

Но въпреки че се отървах от страха от партньора си и реших проблема с колата, той беше заменен от страха от липсата на време за ремонт на къщата.

Имаме още една година и трябва да успеем да построим нов покрив, да изолираме къщата и да свържем отоплението.

Всичко това са огромни разходи и аз, благодарение на всичко, което се случи през тези няколко години, вече нямам сили дори да ставам от леглото сутрин и да се правя на весела или да се усмихвам на работа, когато всяка сутрин ставам с осъзнаването, че съм се провалила като майка и не мога да осигуря на дъщеря си дори това весело и цветно детство.

Но тъй като вече сама не знам как да продължа, пробвам силите на обществените медии

и бих искала да помоля за помощ и вас, защото дори и всеки 5 евро ще ни помогнат да съберем достатъчно, за да не се налага да живеем в страх, че ще загубим дома си!

Хиляди благодарности за разбирането и готовността да помогнете и, моля, споделете нашата история.