Никога не съм молила никого за нищо, обикновено съм човек, който помага на другите, но сега съм принудена да потърся помощ, за да изплатя дълговете на името на дъщеря ми. Аз съм майка на две момичета, разведена съм. Рискувахме да загубим къщата и за да я възстановим, дъщеря ми пое дълговете, които сега са в ръцете на агенцията за събиране на дългове. Работеше като чистачка в хотел и като екскурзовод в музей, но заплатата й никога не надвишаваше 560 евро месечно, работила е като сервитьорка и заплатата й беше 25 евро на ден за 10 часа. След това аз се разболях от рак и тя трябваше да се грижи за мен, за моята отчаяност от загубата на косата, за повръщанията ми, за омразата ми към перуката, за опустошителните химиотерапии. Междувременно тя учеше, за да завърши. Другата ми дъщеря беше студентка в друг град и се върна у дома, губейки една година от следването си, за да бъде до мен. Те ме подкрепиха, лекуваха и ме насърчаваха да продължа лечението, когато исках да се откажа от всичко, бяха ми като медицински сестри, научиха се да правят инжекции, бяха до мен във всеки момент. Тя се дипломира с отличие, а ние не можем да присъстваме на церемонията, защото аз все още съм на лечение. Оперират ме и за щастие туморът го няма, победен е!! Имам два експандера на мястото на гърдите си, но се опитвам да го приема с помощта на психоонколога. И момичетата имат свои психолози, за съжаление те също са пострадали. Най-накрая тя има повече свобода и си търси работа, която намира веднага, и малко време само за себе си. Междувременно тук пристигат данъчни известия, които разсрочвам и се опитвам да плащам, без да й искам нищо. За съжаление, за мен това не е лесно, защото съм в неработоспособност и получавам пенсия от 330 евро на месец. Имам вноски от 420, 90, 55, 45 евро, дори за 72 месеца. Мога да докажа всичко. Искам да изплатя тези дългове, отчаяна съм. Моля ви. Благодаря от сърце на всички, които искат да ни помогнат.