Да посетя Египет още веднъж, преди да умра
Да посетя Египет още веднъж, преди да умра
Оригиналният текст на Английски език е преведен на Български
Оригиналният текст на Английски език е преведен на Български
Описание
В малка стая, слабо осветена от лъчите на късното слънце, гледам треперещите си ръце. Лекарите ми казаха, че времето, което ми остава, се измерва в месеци, а не в години. Вече не изпитвам гняв, а само едно горящо желание: да видя Египет, земята, за която четях от детството си, в прашните страници на книгите за пирамиди, фараони и богове.
С последните си спестявания и с помощта на приятели успях да резервирам кратко пътуване. Когато самолетът се спусна над пустинята и Нил се появи като зелена лента сред златистите пясъци, очите ми се напълниха със сълзи. Не можех да повярвам, че мечтата ми се сбъдва.
На следващия ден, при залез слънце, стоях пред пирамидите в Гиза. Вятърът носеше аромата на пясък и история. Седнах, облягайки гърба си на камък, стар хиляди години. Около мен туристите правеха снимки, но аз просто затворих очи, усещайки как времето се разтяга. Бях там, стоях пред вечността, и за миг болестта вече нямаше значение.
В топлата тишина на пустинята прошепнах: „Сега мога да си тръгна с мир.“ И се усмихнах, защото мечтата ми се беше сбъднала.
