Никога не съм си мислила, че на 59 години ще моля непознати хора за помощ. Цял живот се опитвах да се издържам сама, да работя и да помагам на другите, когато можех. Днес обаче се намирам в ситуация, в която ми грози загубата на последното място, което мога да нарека дом.

Живея сама в малка стара къщичка в Попраде заедно с кученцето на покойната ми майка. Работя на непълно работно време като чистачка в здравно заведение. Това не е работа, съответстваща на образованието ми – имам две висши образования и допълнително обучение – но на моята възраст е много трудно да се намери по-добра работа.

Житейската ми ситуация започна да се усложнява преди години, когато поради доверието си в бившия ми партньор се озовах във финансови затруднения. Поех дълговете от бизнеса, за да спася семейството и бизнеса, но ситуацията постепенно се влошаваше. След икономическата криза и неплатените фактури попаднах в спиралата на дълговете и накрая загубихме и апартамента на майка ми.

Последва период, който беше много труден за мен – смяна на поднаеми, несигурност и опит да започна отначало. Въпреки всичко, никога не се отказах от работата и се опитвах да застана на собствените си крака.

Най-голямата опора за мен беше майка ми. Когато тя се разболя сериозно, се грижех за нея до смъртта й през 2021 г. Нейното заминаване ме засегна много и след тази загуба здравословното ми състояние също се влоши.

Преди време успях да намеря жилище в една по-стара къщичка. Когато се нанесох тук, тя беше в много занемарено състояние. Постепенно с ръцете си я почистих, ремонтирах и облагородих. Боядисвах, поправях дребни неща, подредих градината и се стараех да я превърна отново в дом.

След дълги години на несигурност най-накрая намерих спокойствие тук. В градината с удоволствие идват и внучките ми, които обичат да прекарват времето си сред природата.

Сега обаче има опасност да загубя тази къщичка. Къщата има няколко собственици и един от тях настоява за продажбата ѝ. Собственикът, който ми отдава къщата под наем, е много отзивчив към мен и би искал да намери решение, за да мога да остана тук. Той предложи възможността да изкупя съсобствения дял на сестра му, за да се стабилизира ситуацията.

За съжаление, след личен фалит и с настоящите ми доходи не мога да взема заем. Да намеря друго жилище обаче е почти невъзможно за мен – наемите в Попраде са много високи и изискват големи депозити, които не мога да спестя.

Затова реших да опитам с тази кампания.

Целевата сума от 40 000 евро би помогнала да покрия изплащането на съсобствения дял и да си осигуря възможност да остана в къщичката още няколко години – докато имам право на общинско жилище или пенсия.

Не моля за лукс. Моля само за шанс да остана на мястото, което със собствените си ръце превърнах в дом.

Ако решите да помогнете, ще ви бъда от сърце благодарна.