Искам да тръгна отново

Здравейте, скъпи мои!

Казвам се Михаела Думитрашку, на 54 години съм и искам да ви разкажа моята история – история за борба, падения и куража да не се оставя да бъда сломена от болестта!

От 2003 г. съм омъжена за един чудесен мъж, а през 2006 г. родихме дъщеря ни; чувствахме се много щастливи и удовлетворени, но целият ни свят се разтърси през 2009 г., когато ми беше поставена диагноза прогресивна мускулна дистрофия, форма „пояси“ (абдоминален и скапуло-хумерален пояс),рядко генетично заболяване, което води до прогресивна слабост на мускулите на раменете, бедрата и проксималните крайници, причинена от генетична дисфункция на мускулните влакна.

Способността на нервната система да активира здравите влакна става неефективна, а тялото развива компенсаторни механизми, които засилват умората, загубата на равновесие и натоварването на ставите.

Въпреки че лекарите в момента на поставянето на диагнозата казаха, че това е заболяване, което не се лекува и няма лечение, ми препоръчаха да се пенсионирам и да си купя инвалидна количка, защото само за няколко години ще загубя способността си да ходя,а други функции (дишане, зрение, говор, преглъщане и дори мислене) ще се влошат драстично, аз избрах да остана на крака, да запазя работата си и да се грижа за семейството си, сякаш нищо не се е случило!

Успях да продължа напред с помощта на чудесния човек, когото Божията воля ми беше определила за съпруг, и да се справя с много натоварена работа, при която работех по 10 часа на ден, въпреки че едва се държах на краката си!

Беше трудно от всяка гледна точка – физически, емоционално, като майка, като съпруга, като човек, но с всеки изминал ден бях все по-решена да не позволя на болестта да ми отнеме живота.

Но болестта не ме питаше дали мога още, просто бавно, ден след ден, ме лишаваше от способността да ходя! Започнах да търся алтернативни терапии, които да ми помогнат поне да забавя развитието на симптомите, и успях да остана на крака до 2018 г., когато след доста тежко падане, причинено от сковаността и липсата на подвижност на мускулите, все пак се озовах в инвалидна количка.

Една година по-късно животът ми поднесе още едно предизвикателство – нова тежка диагноза: множествен миелом под формата на тумор в гръдния кош! Всички около мен бяха съкрушени от тази новина, само аз бях спокойна и много уверена, защото лекуващият лекар, в момента, в който ми съобщи, че ще започнем химиотерапията, ми каза също, че „имам шанс да си възвърна способността да ходя“! Тези думи за мен бяха магически, а всичко останало, което щеше да последва, бяха само подробностите, чрез които щях да се изправя на крака!

За съжаление, това, което преживях след това, не отговаряше на очакванията ми – след лечението с химиотерапия и лъчетерапия туморът се оттегли, но този период ме засегна силно по отношение на подвижността.

В продължение на година и половина бях изцяло зависима от съпруга си за всичко: да ставам, да се обличам, да се храня... да живея.

Най-големият ми страх не беше за мен, а за него: „Ако нещо му се случи... какво ще правя? Как ще се справя сама?“

Тази мисъл ме подтикна да продължа борбата, да търся нови решения, отказвах да повярвам, че вече не мога.

Започнах с прости упражнения, след което постепенно преминах към по-сложна програма за възстановяване. Всеки спечелен милиметър за мен се равняваше на сантиметри живот, върнати обратно!

В момента успях да бъда независима в 70 %, въпреки че все още разчитам на инвалидната количка, но успях да си докажа, че това състояние е обратимо!

Непрекъснато си повтарях в ума, че трябва да има нещо, което да ми помогне да се изправя отново, и всичките ми молитви и търсения се сбъднаха!

По време на конференция, проведена в Букурещ от директорите на Института „Хипократ“ в САЩ, научих за технологията ARPwave, разработена в Съединените щати, която се основава на устройство, способно да възстанови невромускулната памет – устройство, което Институтът „Хипократ“ във Флорида и други клиники в САЩ използват успешно!

След кореспонденция по електронна поща представителите на компанията ARPwave ми потвърдиха, че устройството RXBlack може да ми помогне да се изправя отново на крака, без да се налага да ходя за това в клиника,тъй като може да се използва в уюта на дома 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината!

За съжаление, цената на това устройство е 15 000 долара – сума, която не мога да покрия със собствени средства, колкото и да спестявам.Към тази сума се добавят митническите такси, разходите за транспорт от САЩ до Румъния и цената на 20-те онлайн сесии с терапевта на ARPwave, като общата стойност възлиза на около 25 000 долара!

Докато традиционната терапия обикновено се фокусира върху пасивни упражнения и невромускулната система остава недостатъчно стимулирана, технологията ARPwave преобучава моделите на движение, така че нервната система да използва здравите влакна ефективно, вместо да компенсира чрез други.

Този подход може да подобри подвижността, координацията и издръжливостта, дори когато мускулната тъкан е генетично увредена.

Ето ме, скъпи мои, толкова близо до решението, което може да ми помогне да ходя отново, но поради финансовата пречка все пак съм толкова далеч!

Никога не съм била от хората, които молят за помощ, но с времето разбрах, че не е срамно да се нуждаеш от другите,научих, че да молиш за подкрепа не е слабост, а силата да признаеш, че не мога да премина сама през всичко, че някои битки не мога да спечеля без помощ, а сега се нуждая от добри хора до себе си и знам, че мога да разчитам на вас!

Ако можете, моля ви, дарете – всяка сума, колкото и малка да е, може да бъде огромна помощ за мен; споделете историята ми с приятелите си с молбата и те да я споделят на свой ред – всички вие можете да станете съучастници в моята победа!

Можете да дарите чрез платформата или директно по сметките, открити в Агенция BRD в Драгашани

Име на титуляра: Думитраску Михаела

Сметка: RO31BRDE390SV02022003900

Валута: RON

RO63BRDE390SV18963383900

Валута: EUR

Swift код: BRDEROBU

Помогнете ми да ходя отново, помогнете ми да си върна независимостта, помогнете ми да живея живота си на крака, а не в инвалидна количка!

С благодарност благодаря на всички, които ще прочетат историята ми и

ми подадете ръка за помощ! Нека Бог ви благослови! 🙏❤️