Събитието вече приключи, но ако не сте успели да присъствате, ви каним да участвате с дарение през тази седмица.

(Платформата 4fund ще добави комисионна при извършване на дарението; тази вноска е по избор. Ако желаете, можете да я настроите на нула и да потвърдите, че не искате да допринасяте за платформата.)

По-долу предоставяме информация за работата на Voces Palestinas и асоциацията Al Quds:

Асоциация Al Quds работи с Института Canaan за нова педагогика в ивицата Газа от много години.

Проектите са за защита на децата и са насочени главно към психосоциална подкрепа на момичетата и момчетата от Газа и техните семейства. Във всички проекти се дава приоритет на правата на децата и на образователната и психосоциална подкрепа.

Освен проектите, даренията се превеждат с цел да се задоволят най-основните нужди в ивицата.

Последната кампания за набиране на средства за Ал Кудс помогна в началото на февруари да се организира обща трапеза „Somacea” за 370 бежански семейства в град Хамад, източно от Ханионес (Газа).

„Палестински гласове за справедливост“ се състои основно от палестинци, които поддържат постоянен и директен контакт с хора от своите градове и бежански лагери. Кампаниите за помощ са насочени както към Западния бряг, така и към Газа.

Вече са проведени над 70 кампании с различен характер. Кампаниите включват доставка на вода, хляб, пилешко месо или дарения за социални столове (както може да се види в приложеното видео). Има разнообразие от сътрудничещи организации, като Axarquía con Palestina, с която се споделя голямо братство.

Палестинците казват за себе си:

Ние сме силни, защото не позволяваме болката да ни превърне в сянка на самите нас.

Не позволяваме на несправедливостта да ни лиши от човечността, нито разочарованието да убие надеждата.

Живеем под тежестта на загубата, но въпреки това вървим уверено напред.

Боли ни... но не се предаваме. Страдаме... но не се пречупваме. Не винаги сме добре, но отказваме да бъдем определени от раните си. Ние сме народ, който знае как да се държи на краката си, дори когато земята под краката ни става тежка.

Всяка белег, всеки спомен, всяка сълза ни напомня, че все още сме тук, че все още се борим да бъдем себе си в един свят, който настоява да ни отрече.

И въпреки това продължаваме да се усмихваме, продължаваме да говорим с нежност, продължаваме да живеем...

защото силата ни не е в избягването на болката, а в това да не позволим тя да ни унищожи.