Нуждаете ли се от помощ за покриване на медицински разходи? Дора също има нужда - докато не събра над 56 000 евро само за 15 часа! Прочетете това интервю, за да научите как го е направила и как 4fund.com може да ви помогне да съберете средства за лечение.
Дора Вита е 47-годишна жена от Унгария, чийто живот се променя за една нощ. Тя се чувствала напълно здрава - докато един ден внезапно се озовала на операционната маса. Тогава се появила опустошителната диагноза - мултиформен глиобластом, един от най-агресивните мозъчни тумори. А след това - още един удар. Този вид рак не се лекува в нейната страна...
Въпреки шока, Дора не се отказва. Докато търсела решения, най-доброто дошло при нея само по себе си - от съседната къща. Помогнал й е Ádám Pasztory - той също се е борил с това, което преживява Дора, но благодарение на кампанията за набиране на средства в сайта 4fund.com успява да събере парите, необходими за терапията. Тя последва примера му и стартира кампания за набиране на средства - и за един миг събра всичко, което ѝ беше необходимо.
Любопитно ви е как? Помолихме я да сподели историята, която стои зад невероятния ѝ успех в набирането на средства - прочетете това интервю, за да разберете!
Как да съберете пари за животоспасяващо лечение? Интервю с Дора Вита
Александра: Как се чувствате след всичко, което преживяхте напоследък? Протича ли добре лечението Ви?
Дора: Благодаря, справям се добре. Разбира се, лечението и лекарствата имат странични ефекти, но аз не се оплаквам. В сравнение с обстоятелствата наистина се чувствам добре. Никога не съм приемала лекарства, така че все още трябва да свиквам и съзнателно да се уверявам, че приемам всичко навреме, да планирам предварително и да вземам необходимото със себе си, когато отивам някъде.
Лъчетерапията беше трудна - в продължение на шест седмици трябваше да ходя в Института по онкология всеки делничен ден. Беше натоварващо и за психиката. Косата ми падна, въпреки че след операцията най-накрая беше започнала да расте отново. Не е като да съм имала буйна грива, но все още ми липсва. Освен това не е приятно да лежиш неподвижно на масата с глава, пристегната с пластмасова маска - дори да е за кратко. Понякога ми се струваше, че е много по-дълго от само две минути и половина. Радиацията причинява и оток на мозъка, който имитира симптомите на самото заболяване. Въпреки че лекарите ме предупредиха за това, все пак понякога беше страшно. Трябваше да се преборя с няколко пристъпа на тревожност, но си повтарях, че трябва да премина през това.
Химиотерапията ми продължава, докато имунотерапията не покаже измерими резултати и лекарите не кажат, че мога да спра. Пълните разходи за имунотерапията бяха преведени на клиниката и в момента се произвежда ваксината. Тя трябва да бъде готова до края на май или началото на юни и тогава ще получа първото лечение във Вилнюс.
Дора Вита (източник: https://4fund.com/bg/zzhxpk)
О: Бихте ли ни разказали малко повече за диагнозата на мозъчния ви тумор и как открихте възможността за лечение в Германия?
Г: Глиобластом мултиформе е една от най-агресивните форми на рак на мозъка. Повечето пациенти не оцеляват повече от една година след поставянето на диагнозата, дори и при операция, облъчване и химиотерапия. Този тумор не реагира добре на настоящите методи на лечение. Той се разпространява бързо в околните мозъчни тъкани. Симптомите се проявяват късно, а мозъчната операция крие сериозни рискове. Видях как човек на моята възраст получи усложнения след операция и не се възстанови. Това ме накара да осъзная какъв късметлия съм.
Преди поставянето на диагнозата се чувствах добре - нямах никакви симптоми. Печех за Коледа, а в средата на януари вече бях на операционната маса. През последните две седмици преди поставянето на диагнозата започнах да забелязвам, че нещо не е наред, но никога не съм си представяла, че това е мозъчен тумор. Няма ранно изследване за това. За щастие неврохирургът, който ме оперира, ни каза за имунотерапията. Той дори ме помоли да не чета сам доклада от патологията и да го изчакам. Изпратих го непрочетен на майка ми и на партньора ми, Петер, защото те настояваха да го видят. От реакциите им разбрах, че е сериозно. Мислех, че ми остават шест месеца - затова като чух, че може да са дори 18, почувствах облекчение! За съжаление, много пациенти никога не чуват за тази терапия. Изпращат ги у дома с 15 месеца живот. Това е ужасно. Това лечение е скъпо и няма да бъде достъпно за всички, но знанието, че съществува, дава надежда. За него трябва да се говори повече, защото не е само за глиобластома - то може да помогне и при други видове рак. Разговарях с Áдам Пашори и се съгласихме, че трябва да започнем кампания за повишаване на осведомеността за него. Все още е сравнително нова, но при някои случаи се наблюдава шестгодишна преживяемост.
О: Споменахте, че Áдам Паштори ви е разказал за лечението в Германия. Каква роля изигра неговият разказ за решението Ви да започнете кампания за набиране на средства?
Г: След поставянето на диагнозата ми партньорът ми започна да проучва лечението с имунотерапия, споменато от лекаря ми. Знаехме само, че то се предлага в център в Тюбинген. Така открихме Ádám, който, както се оказа, живее само на няколко трамвайни спирки от нас. Изключително съм му благодарна - той ни даде контакта, от който се нуждаехме, за да започнем процеса. Чрез неговия разказ открихме и вашия сайт за набиране на средства.
Оттогава насам с мен се свързват по около един човек седмично - пациенти или техни роднини, които са видели историята ми. Сега мога да им помогна и да им дам надежда. Успехът на Ádám ми даде сили: той успя да събере 80 000 евро за лечение. Отначало се колебаех дали да стана публично достояние - не обичам да се оплаквам или да съм в центъра на вниманието. Но осъзнах, че животът ми е поставен на карта и трябва да опитам всичко, което мога. Ако това означаваше да помоля за помощ, така да бъде.
В миналото съм подкрепял подобни кампании за набиране на средства и винаги съм го правил с удоволствие. Хората по принцип са добри и често искат да помогнат. Ádám не се отказа - и това е единственият начин. Трябва да повярвате, че това е възможно!
Кампания за набиране на средства на Ádám Pásztory (източник: https://4fund.com/bg/cvcs3g)
О: Над 2500 души подкрепиха кампанията ви само за 15 часа - това е невероятно! Какво беше усещането да наблюдаваш как постъпват даренията, особено от хора, които дори не познаваш? Очаквахте ли такава реакция?
Г: Честно казано, не съм си представял това дори в най-смелите си мечти. С партньора ми Петер седяхме пред екрана, с широко отворени очи, и просто гледахме как цифрите се увеличават. Никога няма да забравим този момент. И до ден днешен не знам как съм заслужил подкрепата на толкова много хора. Невероятно съм благодарен и се надявам, че някой ден ще мога да се отплатя за тази добрина. Това, което наистина се открояваше, беше количеството любов и насърчение, което получих. Непознати хора ме подкрепяха и това наистина беше като чудо. Ако не ми се беше случило, вероятно и аз самата нямаше да повярвам.
Освен семейството и приятелите ми, дори бивши и настоящи колеги, шефове и съседи се събраха, за да образуват огромна мрежа за подкрепа. Любовта им беше почти осезаема. Ще подчертая две крайности: един приятел преведе 1 милион форинта в рамките на 15 минути, а друг даде последните си 270 форинта. Аз не плача лесно, но Петер и аз не можахме да сдържим сълзите си от радост.
О: Какви стъпки предприехте, за да популяризирате кампанията си и да достигнете до толкова широка аудитория? Имаше ли нещо конкретно, което работи наистина добре?
Г: Споделих историята си в личния си профил в социалните мрежи и само за няколко часа тя достигна десетки хиляди споделяния. Мисля, че голяма част от успеха беше, че много от моите приятели добавиха лични бележки, когато я споделяха, което я направи по-достоверна за собствените им мрежи. Истински късметлия съм, че имам такива приятели, и се надявам, че съм спечелил тяхната любов и доверие.
Публикувах историята следобед, а на следващата сутрин трябваше да измислим как бързо да спрем кампанията, защото вече бяхме достигнали целевата сума. Дори дни по-късно хората продължаваха да се свързват с нас, казвайки, че искат да помогнат, но вече не могат. Помолих ги да дарят сумата, която са планирали, на някой друг нуждаещ се, защото за съжаление много други хора все още чакат помощ.
О: Вашата кампания за набиране на средства изглежда прекрасно направена - пълна със сърце. Сама ли създадохте всичко това, или получихте помощ от приятели или експерти по набиране на средства?
Г: Написах публикацията сама и вероятно затова тя се получи толкова искрена. Вярвам, че най-автентичният начин да говориш за ситуацията и чувствата си е да говориш от собствената си гледна точка. След като завърших, помолих Петер и няколко наши приятели да я прочетат и да дадат мнение. Направих няколко редакции въз основа на техния принос, но като цяло не се промениха много неща. Един приятел каза, че публикацията излъчва любов към живота - и се радвам, че това пролича.
Платформата 4fund.com беше от огромна полза. Когато се регистрирахме, разбрахме колко строг е процесът на проверка. Без значение за какво набирате средства, историята трябва да е истинска, подкрепена с документи. За мен беше успокояващо да знам, че реалните набирачи на средства в сайта са легитимни, а не измамници. Дори открих, че моята история е публикувана отново под друго име с леко променен текст - но за щастие човекът не беше преминал процеса на проверка, така че не беше активна.
О: В кампанията си споменахте, че планирате да приготвите любимото рибно ястие на брат си за рождения му ден - това е толкова мило! Успяхте ли да го направите? Имате ли някакви други мечти или цели, които с нетърпение искате да осъществите?
Г: Брат ми Агнес нямаше най-добрия късмет тази година. Рожденият му ден е на 20 април, което съвпадна с Великден, така че зайчето донякъде открадна партито му. Но не се притеснявайте - направих любимата му яхния от сом още в началото, през февруари, и той много ѝ се наслади.
В момента основният ми фокус е да се възстановя напълно и всичко се върти около това. Щом достигна този етап, ще си поставя нови цели - защото наличието на цели ни кара да вървим напред. Вероятно животът ми няма да се върне такъв, какъвто беше преди болестта, но това може и да не е лошо. Когато се случи нещо подобно, то те кара да се замислиш и да преоцениш всичко. Разбира се, бих искала да си върна безгрижните дни, но животът винаги се променя и ние трябва да се адаптираме. Понякога разбираме защо нещата са се случили едва след като можем да видим по-голямата картина. Сигурна съм, че все още имам цел, а посоката ще стане ясна с времето. Едно нещо е сигурно - искам да продължа да помагам на животните в нужда. В момента живеем с шест спасени котки и две зайчета, но сякаш винаги се натъквам на нови случаи на спасяване, така че знам, че има още какво да правя.
О: Ако можехте да дадете един съвет на тези, които се борят с мозъчен тумор или други сериозни заболявания - какъв би бил той?
Г: Не трябва да се предавате или да се оставяте да се разпаднете. Телата ни имат невероятна способност да се лекуват и регенерират - повече, отколкото някога съм си представяла. Например, ден след като се прибрах от болницата, излязох на разходка с партньора ми. Разбира се, трябваше да се държа за ръката на Петер и след около половин час се уморих, но отидох. И след това продължих да ходя - всеки ден, малко повече. Наистина усещах как се подобрявам с всеки изминал ден. Дори и с по-простите неща, като например да окача прането или да измия чиниите - практикувах ги от самото начало, защото исках да си възвърна способността да правя всичко сама, както преди.
Щастлива съм, че имам прекрасно семейство и партньор. Спазвам препоръчителната диета без захар и с намалено съдържание на въглехидрати и прекарвам много време навън, сред природата - всички тези неща са лечебни. Невероятно важно е също така да имаш подкрепяща среда. А ако нямате такава, опитайте се да намерите хора, които наистина ще ви подкрепят в трудни моменти. Майка ми например ме придружаваше на всяко лечение и кръвни изследвания всяка седмица. Тя шофираше по час и половина само за да бъде с мен - винаги носеше своята "бездънна" кошница, пълна с всякакви вкусни неща. И до ден днешен не разбирам как успяваше да побере толкова много неща в тази малка кошница!
Също така трябва да се научим да забелязваме малките радости и красоти в живота - защото те са толкова много. Ние просто сме склонни да ги подминаваме. Животът е красив в същността си, дори и да е съпътстван от малко трудности от време на време.
Набиране на средства за лечение
Ако вие или ваш близък преминавате през труден период - било то поради заболяване или внезапна финансова криза - груповото финансиране може наистина да промени ситуацията. Това е мощен начин да се обърнете към хората, които ги е грижа, и да получите подкрепа от тях. На сайта 4fund.com можете да стартирате кампания за набиране на средства за себе си или от името на скъп за вас човек - и да съберете необходимите средства бързо и лесно.
Готови ли сте да направите първата стъпка? Споделете историята си и позволете гласът ви да бъде чут.
Създайте фонд за набиране на средства - безплатно, без такса!
Създайте фонд за набиране на средства - безплатно, без такса!
Да поискаш помощ може да е трудно, но не забравяйте - не сте сами. Стартирането на кампания за набиране на средства дава възможност на другите да застанат на ваша страна. Ще се изненадате колко много хора са готови да предложат подкрепата си. Хиляди потребители вече са предприели тази стъпка - и много от тях са намерили не само финансова помощ, но и доброта и солидарност от непознати.
На сайта 4fund.com вече са създадени много кампании за набиране на средства за лечение на мозъчен тумор. Можете да прочетете повече за тези случаи в нашия блог.
