Казвам се Фатима, на десет години съм и живея сама с майка ми Хеба в едно малко градче в Горно Пиемонте.

От раждането си страдам от церебропатия, която ме прави зависима и ме принуждава да се придвижвам в инвалидна количка. Трябва да приемам различни лекарства, за да предотвратя епилептичните пристъпи, които, за съжаление, от време на време ме сполетяват. Имам затруднения при хранене и пиене, затова майка ми трябва да е винаги до мен, за да ми помага. Ние сме сами и именно поради това тя не може да ходи на работа.

Пиша ви, за да ви помоля за помощ, защото бих искала след толкова много усилия майка ми да успее да сбъдне мечтата си да има кола, подходяща за моите нужди, за да можем да се придвижваме самостоятелно. Тук транспортните средства са оскъдни и са труднодостъпни за хора с увреждания.

За нас дори малките, обичайни неща като разходка до езерото или пазаруване, когато вали, се превръщат в много трудни, ако не и невъзможни дейности.

Колата ще ни е необходима, за да бъдем по-независими при пазаруването, при ходенето в болницата и най-накрая да правим малки излети, които да развеселят дните ни!

Благодаря ви за доверието!

Един малък жест понякога улеснява живота на тези, които са сами и се борят с повече трудности!