Казвам се Анте Ковачич. През септември 2024 г. тръгвам на пътешествие с велосипед от родния си град Дубровник. След три месеца пътуване, на Коледа, велосипедът ми беше откраднат във Валенсия. След този инцидент много хора се свързаха с мен, като изразиха желание да ме подкрепят финансово. Лично аз не се нуждая от финансова помощ, но бих искал да използвам тази възможност, за да направя нещо значимо заедно с другите. По този начин мога да дам на пътуването си допълнителна стойност и цел.

Ето защо реших да създам този проект, позволяващ на тези, които намират стойност в това, което правя, да отбележат всеки 2000 километра, които изминавам, с малко дарение (предлагам 1-10 евро). Цялата сума, събрана след всеки 2000 километра, ще бъде предоставена на някой, който в този момент се нуждае от нея. Получателят и данните за дарението ще бъдат публично споделени в профилите ми в социалните мрежи.

Предварително благодаря на всички вас за участието в този проект.

Както пише Ане Франк: "Никой никога не е станал беден, като е давал".

HRV:

Името ми е Анте Ковачич. През юни 2024 г. ще пътувам с велосипед от родния си град Дубровник. След 3 месеца пътуване велосипедът ми беше откраднат в Божич, Валенсия. След това много хора дойдоха при мен, за да ме помолят за финансова помощ. Надявам се, че тя ще бъде достатъчна, за да мога да подкрепя това, което се опитвам да направя. Аз лично не се нуждая от финансова помощ, но бих искал да се възползвам от тази ситуация, която ми се предостави, за да видя как можем да направим нещо добро заедно и как това може да ни даде допълнителна стойност и смисъл.

Stoga sam se odlučio na izradu ovog projekt, ko koim bi chcelio da oni koji smatraju vrijednim ono što radim, malom donacijom obilježeže svakih 2000 km koje prođem (predlažem 1-10 euro). Cjelokupni iznos poplljen nakon svakih 2000 km, bi bi dodijeljen nekkom je u tom trenutku najotrebnije, što bi publiko objavio bi na sv društvenim networkama.

Unaprijed благодаря на всички вас, които участвате в това, ние ще направим добро!

За протокола бих искал да завърша с един цитат от Ане Франк:

"Нищо не обеднява, ако даваш на другите".