За семейството: Хаким Шарита, сираче от Уганда
За семейството: Хаким Шарита, сираче от Уганда
Оригиналният текст на Френски е преведен на Български
Оригиналният текст на Френски е преведен на Български
Описание
Казвам се Вероника и съм на 18 години. Родителите ми загинаха, докато пътуваха към погребението на собствените си родители. Това пътуване, изпълнено с тъга, но и важно, трябваше да бъде възможност да се сбогуваме със семейството и да почетем близките си. Вместо това, трагедията ни сполетя и аз ги загубих и двамата наведнъж. За един ден загубих родителите си и бъдещето, което бях си представяла. Останах сама с седемте си малки братя и сестри, за които трябваше да се грижа. Всички бяхме съкрушени и объркани, опитвайки се да разберем как толкова много неща са ни били отнети толкова брутално. Оттогава животът е изключително труден. Има дни, в които болката и отговорностите са непоносими и ме обзема желанието да се откажа. Има и дни, в които нямаме достатъчно храна и се чувствам безсилна, когато виждам братята и сестрите ми да страдат от глад. Въпреки цялата тази болка, аз се държа заради тях. Обичам дълбоко братята и сестрите си, но не мога да поема всичко сама. Призовавам ви към щедрост, за да можем да преодолеем това изпитание и да възстановим живота си с достойнство и надежда.
